О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 28.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Таня Райковска т. д. № 3093 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 352 от 12.12.2013 г. по т. д. № 286 по описа за 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 102 от 04.01.2013 г., постановено по т. д. № 18/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 195, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗД за намаляване на договорената между страните цена по договор за търговска продажба на резене, реколта 2011 г., със сумата 29 572.15 лв. и за уважаване на предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове за заплащане на сумите 45 840.90 лв. и 5 212.02 лв., представляващи съответно дължим остатък от цената по същия договор и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Към касационната жалба е приложена спогодба от 31.01.2014 г., с която страните са постигнали съгласие за доброволно уреждане на спора за дължимата цена по договора за търговска продажба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. В същото становище се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила и при неправилно и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешно формиране на правните и фактическите изводи в него, относно следните въпроси: „При определяне на качеството на договорената стока, чрез представяне от продавача на репрезентативна мостра, следва ли всяка от последващите доставки да отговаря в качествено отношение на представената мостра”; „При наличието на нормативен акт, регламентиращ приложими изисквания за качество по отношение на договорената стока, с оглед нейно обикновено употребление, в настоящият случай Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23.02.2005 г., следва ли същите изисквания да се прилагат в отношенията между страните и без изрично да е уговорено това”; „При наличие на правоотношения по транзитна покупко-продажба на стоки и установяване от крайният получател на стоката на скрити недостатъци, отговаря ли първоначалния продавач /доставчик/ за същите”; „Какъв е давностният срок за погасяване на правото на купувача за предявяване на искове по чл. 195 от ЗЗД”; „Може ли съдът да изгради своите правни и фактически изводи въз основа на неправилно експертно заключение, респективно въз основа на изцяло оборено такова чрез изготвена и приета по делото повторна експертиза”; „Каква е доказателствената стойност на издадени от Акредитирана лаборатория, в случая съгласно изискванията на D. EN ISO/IEC 17025, анализни свидетелства /сертификати/ за извършен анализ”.
Касаторът моли да се съобрази обстоятелството, че след постановяване на обжалваното съдебно решение на 31.01.2014 г. (погрешно е посочено 14.01.2014 г.) между страните е била сключена спогодба за цялостно уреждане на отношенията по посочените по-горе насрещни скове, по които е извършено плащане, поради което следва, че всички претенции на ответника са изцяло удовлетворени и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът [фирма], [населено място] в писмен отговор излага становище за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като между страните е била сключена извънсъдебна спогодба на 31.01.2014 г. и е извършено от касатора плащане на сумите по съдебните актове, с които е уважен насрещния иск на ответника. Изложено е и подробно становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай, спорен между страните е въпросът за престиране на доставките в съответствие с договореното между тях качество. Според решаващите мотиви на Варненски апелативен съд ищецът/купувач/ не е осигурил преди експедиране на стоката /резене/ от склада на ответника двустранно вземане на проба от всяка една от трите партиди по доставките,достигнали до чуждестранния купувач,нито запечатване на пробите с цел извършване на анализ при евентуални рекламации, свързани с качеството и. Прието е, че ищецът е следвало да предприеме не само тези действия, но и да осигури приемане на стоката, контрол при натоварването и в присъствие на негов представител, и тези пропуски са довели до извод за неохраняване от страна на купувача на собствените му интереси, както и на интересите на доставчика по сделката. Защото той не би могъл да установи идентичност между подложената в последствие на анализ проба от всяка доставка в Германия, и закупената от български търговец и предадена в чужбина стока, нито би могъл успешно да възрази пред германския купувач, че доставената нему стока има необходимото качество, нито е могъл да установи в настоящото производство, че ответникът по иска му е предал стока с лошо качество. Съдът е посочил още, че едностранно съставените доказателства от чуждестранния купувач „M. B.”, явяващо се трето по отношение на договорните им отношения лице, без да са представени анализните свидетелства за качество от оторизирана организация в Германия, и при липсата на възражение от страна на ищеца спрямо чуждестранния си съконтрахент, както и последвалия отбив от цената, води до извод за приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД и за това, че ищецът не е действал с грижата на добрия търговец.
Въззивният съд се е ръководил и от принципа, че сключвайки договорите, страните са се обвързали взаимно чрез собствената си воля, като съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание.
В този смисъл формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не само не са решаващи за крайния изход на делото, но и не са налице допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Позоваването на решение № 33/73 г. на ОСГК на ВС е неотносимо, тъй като в последното е посочено, че вещта, обект на покупко-продажба, следва да е в състояние да служи на купувача за задоволяване на конкретните негови нужди и това правно разрешение е неотносимо, доколкото предмет на процесното дело е специфична стока – резене, която е следвало да отговаря на специфични изисквания, като продукт, който се използва в хранителната промишленост, вкл. и за детски храни, каквито изисквания е въвел чуждестранният купувач .
Позоваването на решение № 1577/28.11.1994г. би било относимо, ако ищецът е установил в съдебното производството, че е предприел действия по контролирането на качеството на предоставената му няколкократно стока по репрезентативна мостра, както и че при получаване на стоката в Германия, същата е била с отклонения от уговореното, чрез представяне на анализни свидетелства от независима сертифицирана организация, което не е било доказано.
Останалата, приложена към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика, е постановена при липса на идентитет между разглежданите фактически хипотези, като се отчита и спецификата на конкретното съдебно производство, в което е установено, че се касае до два различни самостоятелни договора за продажба – между ищеца и ответника и между ищеца и чуждестранно търговско дружество, които нямат пряка връзка по между си, поради което ответникът по иска не носи задължения във връзка с изпълнението по втория договор, нито се ползва от произтичащите от него права.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос, свързан с експертното заключение, тъй като съдът се е ръководил от разпоредбата на чл. 202 ГПК и обсъждал и преценявал отделните експертизи, като е изложил своите подробни аргументи за даденото от него разрешение.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /на която се е позовал касатора/, която предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ОСГТК № 1/2009 г.
По отношение на въпроса, свързан с давностния срок за погасяване правото на купувача за предявяване на иск по чл.195 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвид решаващият извод на Варненски апелативен съд за отхвърляне на главния иск поради неговата неоснователност по изложените по-горе съображения. Вярно е, че в мотивите на въззивната инстанция се съдържа препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, където освен подробни изводи за отхвърляне на иска поради неговата неоснователност и недоказаност е счетено, че възражението на ответника за настъпила погасителна давност на главния иск е основателно. Макар и да е допуснал неточност при изчисляването на срока, който правилно е определен като шестмесечен, този извод не променя крайния изход на делото, предвид водещото основание за отхвърлянето на предявения от жалбоподателя иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не приема и становището на жалбоподателя за неоснователност на предявените от ответника насрещни искове поради отсъствие на правен интерес, вследствие на сключена между страните спогодба във връзка с изпълнение по процесния договор след постановяване на атакуваното съдебно решение, предвид отсъствие на процесуалните изисквания по чл. 249 ГПК.
Останалите оплаквания в изложението са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
Водим от изложеното , Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 352 от 12.12.2013 г. по в. т. д. № 286 по описа за 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: