4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
[населено място], 21.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4513 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №231 от 31.07.2013г. по в.т.д. № 310/2013г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 08.01.2013г. по т.д. №479/2012г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на ищеца [фирма], [населено място], стойността на доставени през 2011г. и незаплатени семена, торове и препарати в размер на 78 122 лева, както и разноски в размер на 5 663 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и със заключението на служебно допуснатата и изслушана от първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза. Също така поддържа,че в решението си въззивният съд е постановил противоречиви мотиви относно съществуващите облигационни отношения между страните по спора, като от една страна е посочил, че проформа фактурата не е фактура по смисъла на чл.114 от ЗДДС, а от друга е приел,че след като е подписана от страните и не е оспорена в срок, тя съставлява основание за плащане.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона: Допустимо ли е да се приеме, че е налице облигационно задължение между две страни, при положение, че същите са подписали само проформа фактура, която няма характера на фактура, не е осчетоводена и не е доказано, че по нея е извършена доставка? Допустимо ли е по проформа фактура, която не отговаря на изискванията за реална фактура, да не бъде начисляван ДДС?
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение в частта,с която е потвърдил решението на Шуменски окръжен съд, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на семена, торове и препарати, като количеството и цените на доставените стоки са отразени в представените по делото данъчни фактури, както и в проформа фактура №1/20.12.2010г. Съдът е посочил, че макар и представената по делото проформа фактура да не е фактура по смисъла на чл.114 от ЗДДС, след като е подписана от страните и не е оспорена в срок, тя съставлява основание за плащане. Поради това е приел,че за ответника е възникнало задължение за плащане на цената на доставените му стоки в размер на 78 122 лева. Приел е, че за разликата до пълния предявен размер от 84796,80 лева искът се явява неоснователен, доколкото по проформа фактурата не се начислява ДДС и съответно купувачът не дължи заплащането на данъка, докато не бъде начислен по установения ред.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият поставен от жалбоподателя правен въпрос е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводът на въззивния съд за наличие на задължение на жалбоподателя като купувач за заплащане на цената на доставени стоки по проформа фактура е основан изцяло на анализа на представените доказателства. Съдът не е изразил принципно становище, произтичащо от тълкуване и прилагане на закона, че проформа фактурата винаги съставлява доказателство за наличието на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, както и изпълнението на задължението на продавача да предаде стоката. Този извод в случая се базира на обстоятелството, че представената по делото проформа фактура е подписана от управителите на двете дружества, страни по делото, както и че не е оспорена. Поради това съдът е приел, че проформа фактурата доказва както възникването на договора между страните, така и предаването на стоката. Даденото разрешение от въззивния съд е на база на интерпретация на писмените доказателства и на извършените от страните процесуални действия, която не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи за доказателствената сила на фактурата, биха довели до необоснованост на въззивния акт, но те подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Следва да се отбележи, че освен липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не е налице и поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
Вторият въпрос също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК, доколкото той е обусловил изводите на въззивния съд в частта на решението му, с която съдът е отменил решението на Шуменски окръжен съд и е отхвърлил като неоснователна претенцията за разликата над 78 122 лева, като е приел, че по проформа фактурите не се начислява ДДС и съответно ответникът не дължи ДДС по процесната проформа фактура. В тази част обаче решението на Варненски апелативен съд не е предмет на касационно обжалване и съответно въпросът не се явява обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №231 от 31.07.2013г. по в.т.д. № 310/2013г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 08.01.2013г. по т.д. №479/2012г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.