3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2942 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д Г. П., [населено място], общ.А. срещу решение № 590/01.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3710/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 456/12г. по гр.д.№ 1133/12г. на Асеноградския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Р „П”, [населено място] сумата от 11190 лв., представляваща начислено и изплатено в повече трудово възнаграждение за периода 01.04.2008г. – 11.03.2010г., сумата от 4260 лв. – разлика между дължимо и изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, сумата от 1161.82 лв. – изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 2093.03 лв. – мораторна лихва.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащането на юрисконсулство възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възникналите между страните по делото правоотношения са по договор за управление, а не по трудов договор, поради което не се дължат изплатените обезщетения по Кодекса на труда, както и че за определяне на размера на възнаграждението е следвало да бъде взето решение от Управителния съвет на кооперацията, каквото не е налице. По тези съображение решаващият състав е счел, че ответницата по иска и настоящ касатор е получила сумите без правно основание, поради което е постановил връщането им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора въпроси са: „В какви правоотношения са ответницата П. и ищцовата РПК?; На основание на кой нормативен акт може да се търси имуществена отговорност от ответницата П. за инкриминирания период?, Решението на общото събрание на кооперацията явява ли се материалноправна предпоставка за търсене на имуществена отговорност от начетеното /финансово проверено/ материалноотговорно лице?”
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая първият поставен от касатора въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но същите са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Евентуалната неправилност на приетото за установено от фактическа страна, включително и по тълкуване на клаузите и характера на сключения между страните договор, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281, т.3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване, аргументирано с на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Вторият и третият въпроси не са обсъждани от въззивния съд и същите са без значение за спора, предвид на обстоятелството, че чрез предявяване на иска не се цели реализиране на имуществена отговорност на работника, в който смисъл е приложената към жалбата съдебна практика. Претенцията е заявена, разгледана и уважена от инстанциите по същество на основание връщане на получено без основание по чл.55 ЗЗД – в случая на трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда, без да е възникнало трудово правоотношение.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 318 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 590/01.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3710/12г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д Г. П., [населено място], общ.А., УЛ.В. Л.” № 5 да заплати на РПК „Подкрепа”, [населено място], [улица] сумата от 318 лв. /Триста и осемнадесет лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.