3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
[населено място], 25.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1375 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н./ срещу определение № 2861/27.12.2013г. по ч. гр. д. №3856/13г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №300 от 07.08.2013г. по т.д. № 31/13г. на Врачански окръжен съд за връщане на предявената от жалбоподателя искова молба.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 от ГПК. Като значими за делото посочва въпросите: 1. Допустим ли е искът по чл.694 ал.1 от ТЗ, когато оспорваното вземане е материализирано в изпълнителен лист и представлява вземане за разноски в осъдително производство, а решението, по което е издаден изпълнителният лист не е влязло в сила в частта за разноските и синдикът не е участвал в това производство, а при оспорването от страна на длъжника е направено възражение за насрещно вземане? Намира ли приложение в производството по отрицателен установителен иск по чл.694 от ГПК нормата на чл.235 ал.3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след произнасянето на съда с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ? Поддържа, че по първия процесуалноправен въпрос не е налице практика и произнасянето от ВКС ще бъде от значение за правилното приложение на закона. Твърди, че вторият процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение №225 от 28.05.2011г. по т.д.№631/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] /н./ срещу [фирма] иск с правно основание чл. 694 ал.1 от ТЗ за признаване за установено съществуването на посоченото в исковата молба вземане за разноски в размер на 1086 лева, присъдени с решение №532 от 03.06.2009г. по гр.д.№2397/2008г. на САС, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че процесното вземане не може да се третира като спорно, тъй като то произтича от съдебен акт, подлежащ на обжалване и съответно стабилизиращ се след изчерпването на процесуалните способи за обжалване на съдебния акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, предвиденото в чл.280 ал.1 от ГПК общо основание за достъп до касация е осъществено тогава, когато с обжалвания въззивен акт е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но с оглед решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. В случая първоинстанционният съд, чиито мотиви са възприети и от въззивната инстанция, не е дал отговор на този правен въпрос, тъй като е приел,че решението №532 от 03.06.2009г. по гр.д.№2397/2008г. на САС в частта за разноските до размера от 1 086 лева е влязло в сила на 01.03.2011г., с постановяване на определението по чл.288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на това решение. По тази причина съдът е приел, че е налице вземане, установено със съдебен акт, влязъл в сила преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Преценката за недопустимост на иска не е обвързана с произнасяне дали може да се оспорва вземане, установено със съдебен акт, влязъл в сила след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и приложението на разпоредбата на чл.691 от ТЗ в тази хипотеза. Съответно не са изложени и съображения относно правното значение на фактите, настъпили след постановяване на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, за допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ. След като в обжалваното определение няма произнасяне по въведените с изложението въпроси, същите не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК не се налага обсъждане на поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2861/27.12.2013г. по ч. гр. д. №3856/13г. на Софийски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.