Определение №300 от 41738 по ч.пр. дело №902/902 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
Гр.София, 09.04.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 902 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2530/18.12.2013г., постановено по ч.т.д.№ 1389/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1788/04.10.2013г. по т.д.№ 588/13г. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без уважение на възражението за подсъдност на делото и за изпращането му по подсъдност на Пловдивския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът Е с „ТАЦ Г.”, [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен иск за заплащане на разходи за поддържане на сграда в режим на етажна собственост, дължими за определен период от време, поради което е за повтарящи се задължения и цената на иска се определя от сбора на всички платежи по правилото на чл.69, ал.1, т.6 ГПК, която в случая е в размер на 29470.77 лв., поради което искът е родово подсъден на окръжния съд.
Частният жалбоподател поддържа, че е налице противоречие в практиката на съдилищата при определяне на цената на исковете, предявени при условията на кумулативно обективно съединяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Посочената от частния жалбоподател практика на съдилищата е относима към обективното съединяване на искове по правилата на чл.104 ГПК, в който случай за родовата подсъдност е от значение цената на исковете. Определянето на размера на цената на иска по правилото на чл.69, ал.1, т.6 ГПК изисква изчисляване на сбора на периодичните платежи за определено време, поради което не се прилага разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл частният жалбоподател не е мотивирал приложното поле на касационното обжалване по въведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2530/18.12.2013г., постановено по ч.т.д.№ 1389/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top