6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 21.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2445 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 75 от 17.02.2014г. по в.т.д. № 864/2013г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав, с което е отменено решение от 06.06.2013г., поправено с решение от 02.09.2013г. по гр.д. №792/2011г. на Районен съд, [населено място], и са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 233 ал.1 изр. 2 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 17206,32 лева, представляваща обезщетение за върнат, но непоправимо повреден материал на ищеца по прекратен договор за наем № BG 001-М/19.01.2011г. между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 15.09.2011г. до окончателното изплащане на вземането; 3696,54 лева, представляваща обезщетение за възстановяване и поправяне на нанесени щети от ответника по прекратен договор за наем № BG 001-М/19.01.2011г. между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 15.09.2011г. до окончателното изплащане на вземането; както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 309,07 лева, представляваща мораторна лихва върху сумите по издадени фактури с №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г.; № [ЕГН]/ 15.07.2011г.; №[ЕГН]/ 15.07.2011г. за периода от 23.07.2011г. до 15.09.2011г., като [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски в размер на 424,24 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо тъй като е постановено по въззивна жалба, подадена от адвокат М. М., без същият да има правомощия да представлява [фирма], [населено място], пред въззивната инстанция. Жалбоподателят твърди също,че решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа,че съдът неправилно е приел, че не са налице доказателства относно възникването на твърдяните от ищеца вреди, тъй като не била доказана представителната власт на лицата, върнали наетите кофражи в склада на [фирма], за констатиране на вреди. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.След като има включване на фактурите за наем в регистрите на ЗДДС, приспаднат е данъчен кредит по тях и същите са платени от наемателя, а в текста на самите фактури са описани номерата и датите на протоколите за връщане, следва ли и относно протоколите за връщане да се приложи презумпцията на чл.301 от ТЗ, тъй като наемателят незабавно след узнаването от текста на фактурите за съставянето на протоколите, не е оспорил подписите на лицата, подписали ги за него евентуално без представителна власт?; 2. След като въззивният съд вече веднъж е приел за доказано по делото наличието на представителна власт на определени лица за получаване на кофражи по договор за наем и съответно за задължаване на дружеството – наемател по договора за наем във връзка със заплащане на месечния наем, следва ли съдът да приеме за възникнала представителната власт на същите лица и за последващите действия по изпълнение на същия договор за наем – връщане и преглед на техническото състояние на кофражите? 3.Следва ли получените от наемателя фактури за щети, в текста на които са описани протоколите за връщане и протоколите за окачествяване на щети, задължително да са осчетоводени от него, за да се приеме за безспорно доказано, че наемателят е узнал за съставянето на посочените протоколи и не се е противопоставил незабавно по смисъла на чл.301 от ТЗ? 4. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си относно приложимостта на чл.301 от ТЗ единствено на доказателствата относно осчетоводяването на процесните фактури за щети или трябва да изследва всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да установи всички релевантни факти относно узнаването на евентуални действия без представителна власт и относно бездействието на наемателя за противопоставянето на такива действия, включително трябва ли да приложи правилото за доказаност на твърдяните неизгодни за наемодателя факти? 5. Едновременно ли трябва да бъде извършено връщането и установяването на вредите върху върнатите кофражи или може установяването на вредите да се извърши и по – късно, ако такава е уговорената между страните процедура? Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са решени от съда в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ, обективирана в решение №30 от 08.04.2011г. по т.д. №416/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №57 от 07.06.2011г. по гр.д. №546/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №51 от 10.02.2012г. по гр.д. №962/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №89 от 12.06.2013г. по т.д. №431/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Поставя и процесуалноправния въпрос: Искането за заплащане на стойността на непоправимо повредените кофражи и искането за заплащане на стойността на необходимите ремонтни работи за възстановяване на поправимо повредените, два отделни иска ли са, както е решил въззивният съд или се касае за един иск? Твърди, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата като посочва в изложението решение от 11.11.2010г. по гр.д. №2627/2010г. на Старозагорски районен съд, 7 състав.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключени договор за наем № BG 001-М/19.01.2011г. на кофраж система „В.”, като предаване на вещите, предмет на договора действително е било извършено. Приел е,че с изключение на протокол № 3875/ 18.07.2011г., останалите представени по делото протоколи за връщане след наем и протоколи за констатиране на щети, не носят подписа на лице, което може да представлява валидно ответното дружество – наемател. Посочил е, че представените и неоспорени от ответника уведомление -образец № 1 и разпечатка от имейл са годни да учредят представителна власт на подписалия протоколите М. И., но само за получаването на част от вещите предмет на договора, не и за тяхното връщане, още по-малко за констатирането на нанесени им вреди. Поради това е отхвърлил предявените искове по чл.233 ал.1 пр.2 ро от ЗЗД като неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Изтъкнатите в касационната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение не обуславят допускане на касационно обжалване. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая не е налице такава вероятност за недопустимост на въззивното решение на Софийски окръжен съд. Неоснователни са доводите за липса на представителна власт на адвокат М. М., подал въззивната жалба от името на ответника [фирма]. В хода на първоиностационното производство, ответника [фирма] е бил представляван от адвокат Б. Б., с представено по делото пълномощно, валидно до приключване на делото във всички инстанции, в което изрично е предвидена възможността да преупълномощава други адвокати със своите пълномощия. В съдебно заседание адвокат Б. е преупълномощил адвокат М. по реда на чл.25 ал.4 вр. ал.2 от Закона за адвокатурата.
По отношение на поставените от касатора материалноправни въпроси досежно приложението на чл.301 от ТЗ, също не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съобразяването на предпоставките за приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Във всеки отделен случай решаващият съд преценява фактите в тяхната съвкупност и последователност на осъществяване, за да направи своя извод дали определено действие на лицето, представляващо търговеца, съставлява противопоставяне на действия, извършени от негово име без представителна власт. Поради това и не може да се даде общ отговор на въпроса дали при липса на фактури, осчетоводени при мнимо представлявания търговец, може да се приложи презумпцията по чл.301 от ТЗ, доколкото във всеки конкретен случай следва да се вземе предвид кога представляващият дружеството действително е узнал за извършените без представителна власт действия. Съответно не може да се даде общ отговор и дали представителната власт на едно лице да получи отдадени под наем вещи, включва и правомощията то да върне същите вещи и да участва в съставянето на констативни протоколи относно качеството на вещите. В конкретния случай в договора за наем е предвидено, че наемателят посочва упълномощени представители, които да го представляват при приемането и предаването на материалите, както и при констатиране на състоянието им, а в общите условия към договора за наем е предвидено, че при невъзможност този представител да получи материал, той писмено уведомява наемодателя за лицето, което може да го получи вместо него, с уведомление Образец 1. Следователно за всяко действие по изпълнение на договора следва да се преценява дали е извършено от упълномощения представител, а ако не, дали лицето, което го е извършило, е било изрично овластено от управителя на дружеството. Доколко фактическите констатации на съда относно липса на представителна власт у лицето, подписало приемо- предавателните протоколи за връщане на вещите, се подкрепят от събраните по делото доказателства е въпрос на правилност на обжалваното решение, който не следва да се обсъжда във фазата на селектирането на касационните жалби. Следва да се отбележи, че първият поставен въпрос не съответства на данните по делото, доколкото само един от представите по делото протоколи за връщане / протокол за доставка №22192/24.02.2011г./ е отразен в една от фактурите за дължим наем, които са осчетоводени при ответника – наемател, а в него не е отразено наличието на повредени или непочистени елементи от кофража.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос. Изводите на решаващия съд, че са предявени два отделни иска за вреди с правно основание чл.233 ал.1 изр. второ от ЗЗД, дори и да са погрешни, не биха довели до недопустимост на постановеното решение, доколкото не е налице произнасяне по непредявен иск. Произнасянето по този въпрос не би се отразило и на основателността на предявените искове, а само на преценката за тяхната цена, с оглед родовата подсъдност и допустимостта на касационното обжалване. В случая общият размер на предявените искове е под 25 000 лева, поради което дори и да не бъде споделен изводът за предявяване на две отделни претенции за обезщетение за вреди, това не би се отразило на допустимостта на постановеното решение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не са поискани такива, нито са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 17.02.2014г. по в.т.д. № 864/2013г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.