3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
[населено място], 22.01.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3358 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 489 от 15.07.2014г. по ч.т.д. № 1718/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на дружеството, подадена против въззивно определение № 6/09.01.2014г., постановено по ч.т.д. № 4/ 2014г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното определение, е спряно производството по вписване в търговския регистър на промени по партидата на дружеството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на делото, образувано по искова молба вх. №16009/21.12.2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение като неправилно, тъй като въззивното определение има преграждащ характер за охранителното производство, като се позовава на т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че определението е постановено за първи път от въззивната инстанция, поради което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274 ал.2 от ГПК. Твърди, че определението на апелативния съд не попада в хипотезата на чл.274 ал.4 от ГПК, тъй като регистърното производство пред Агенция по вписванията не завършва с решение, като за вписването на заявените обстоятелства не съществува възможност за подаване на жалба.
Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Посочено е, че касационният контрол е неприложим по отношение на решенията, постановени в производството по чл.25 от ЗТР по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър. С оглед на това съставът на ВКС е приел, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274 ал.4 от ГПК, изключваща от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че определението на апелативния съд подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274 ал.2 от ГПК, като частната жалба срещу него няма касационен характер. При постановяването му апелативният съд е действал като въззивната инстанция, тъй като се е произнесъл по съществото на спора – спиране на производството по вписване в търговския регистър по чл.536 ал.1 от ГПК вр. чл.19 ал.5 от ЗТР, при осъществяване на инстанционен контрол спрямо първоинстанционното определение, с което е отказано спирането.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.274, ал. 4 ГПК, съобразно която не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 536 ал.3 изр. последно ГПК /ДВ бр.99/2012г./ определението на съда за спиране на охранителното производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса, следователно за касационното му обжалване са приложими правилата на чл.274 ал.3 и ал.4 от ГПК. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗТР производството по обжалване на отказа на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията за вписванията е уредено като двуинстанционно, което се развива само пред окръжен и апелативен съд. С оглед обстоятелството, че решението по чл. 25 от ЗТР е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 от ГПК такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по чл. 25 от ЗТР, както и в цялото регистърно производство.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 489 от 15.07.2014г. по ч.т.д. №1718/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.