2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1707 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 50/16.04.14г., постановено по ч.т.д.№ 82/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 28.06.10г. по т.д.№ 564/10г. на Великотърновския окръжен съд за допуснато допълнително обезпечение на предявения от [фирма] иск, чрез налагане на запор върху притежавани 14999990 поименни акции от капитала на [фирма] до размер на исковата сума от 1445457.55 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение, от получаването на която тече срокът за обжалване на определението на съда за допуснатото обезпечение, е връчена на 04.05.11г., а частната жалба е депозирана на 06.08.12г. Връчването е направено по реда на чл.50, ал.2 ГПК и счетено за редовно, поради което частната жалба е оставена без разглеждане като просрочена.
Определението е правилно.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена от съдебния изпълнител на адреса на управление на дружеството според вписванията в търговския регистър (извлечение от 16.04.14г.) От отбелязването на гърба на поканата е видно, че дружеството не поддържа канцелария на адреса си на управление по сведения на лица от съседни адреси, включително и по данни на представител на друго дружество от същия адрес. По тези съображения изводът на въззивния съд за наличието на предпоставките по чл.50, ал.2 ГПК и за прилагането на съобщенията към делото, като редовно връчени, е правилен.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че е узнал за наложената обезпечителна мярка на 06.08.12г., до който момент не му е била връчена покана за доброволно изпълнение. Действително фактическо връчване на покана не е осъществено, но е правилно е приложена фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, поради което срокът за обжалване на първоинстанционното определение тече от датата 04.05.11г., а подадената на 06.08.12г. частна жалба е недопустима.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50/16.04.14г., постановено по ч.т.д.№ 82/14г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.