4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
[населено място], 02.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2395 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Д. срещу определение №1453/01.06.2015г. по ч.гр.д. №1722/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.08.2014г. за прекратяване на производството по т.д.№4084/2012г. на Софийски градски съд, като недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „Само решенията на ОС на съдружниците, които пораждат правни последици ли подлежат на отмяна чрез иск с правно основани чл.74 от ТЗ или всички решения, които са били постановени в противоречие с дружествения договор?” в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и в решение №124/28.09.2012г. по т.д.№905/2011г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], поддържа,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Г. А. Д. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията по т.2-4 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 12.06.2012г.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният въпрос е относим към предмета на спора, доколкото съдът е приел в мотивите си, че възможността за отмяна на решенията на общото събрание се отнася не до всички решения на общото събрание, а само до тези, които имат конститутивно действие, като пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. По този начин съдът е допуснал противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, обективирана в в ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, в което се приема,че всички порочни решения на общото събрание на търговското дружество подлежат на отмяна чрез конститутивния иск по чл.74 от ТЗ. Поради това касационното обжалване на определение №1453/01.06.2015г. по ч.гр.д. №1722/2015г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно задължителните разрешения в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГТК на ВКС, не всички решения на ОС подлежат на вписване в търговския регистър, но всички решения могат да бъдат атакувани по реда и в сроковете по чл. 74 от ТЗ. Съдружникът може да се защити срещу всяко решение, което счита за незаконосъобразно, независимо дали са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или решението противоречи на императивни разпоредби на учредителния акт и закона. Без значение за правото на защита е дали решението поражда такива правни последици, които незабавно и пряко водят до промяна в членственото правоотношение на съдружника като пораждат за него нови задължения, респективно лишават го от права. Съдружникът има право на защита и срещу решенията, които макар и да не пораждат незабавно неблагоприятни правни последици за него, съставляват елемент от фактически състав, който при осъществяването си би породил неблагоприятни последици, като например процедурата по изключване.
Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството по предявения конститутивен иск по чл.74 от ТЗ е неправилно прекратено от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза решенията по втора и трета точка от дневния ред на проведеното на 12.06.2012г. общо събрание са свързани, предоставената по т.2 информация относно поведението на съдружника Г. Д., във връзка с неоказването на съдействие и бездействието му по отношение задълженията му като съдружник в [фирма], Въз основа на тази информация по т.3 от дневния ред е взето решение за предупреждаване на съдружника да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, като в противен случай ще бъде изключен. Действително предупреждението за изключване на съдружника, инкорпорирано в протокола от проведеното общо събрание, не води до прекратяване на неговото членствено правоотношение. Съдружникът – ищец обаче е бил представляван на проведеното общо събрание. Съответно налице е предупреждение за изключване, възпроизведено в протокол на ОС, на което съдружникът е присъствал, в който случай изискването за писмена форма се счита спазено и съответно съдружникът се счита уведомен/ в този смисъл решение №3 от 19.02.2010г. по т.д.№482/2009г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Не може да се приеме, че това предупреждение няма правни последици, тъй като с него от една страна на съдружника се предоставя възможност да преустанови поведението, което представлява нарушение на задълженията му, от друга страна му се предоставя възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда въпроса за изключването му. Наред с тези благоприятни за съдружника последици, предупреждението представлява задължителна предпоставка за валидното му изключване с последващо решение на ОС, съответно отмяната на решението за отправяне на предупреждение, би препятствала възможността същият да бъде изключен и би наложила отправянето на ново предупреждение от страна на дружеството. Това обуславя правния интерес на съдружника, до когото е отправено предупреждението за изключване, да иска отмяна на решението на ОС, в което предупреждението е инкорпорирано.
Правни последици поражда и решението за промяна на дружествения договор, независимо, че е задължителна последица от извършено прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците М. М. и Е. М..
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №1453/01.06.2015г. по ч.гр.д. №1722/2015г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение от 20.08.2014г. по т.д. №4084/2012г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски съд за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.