3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
[населено място], 12.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1400 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Фимев С. срещу определение № 280/06.02.2014г. по ч.гр.д. №4818/13г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено разпореждане от 09.11.2013г. по гр.д. №15237/2013г. на СГС, І ГО, 9 състав, с което е отказано освобождаването на Ю. Фимев С. от държавна такса и разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение № 369 от 17.05.2013г. по ч.т.д.№2110/2013г., на ВКС,ТК ІІ т.о. и определение №285 от 15.07.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г., на ВКС, ГК, ІІ г.о. Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички подлежащи на проверка в производството по чл. 83 ал.2 от ГПК обстоятелства, като не е отчел икономическата обстановка в страната и обременеността на притежаваните от ищеца имоти, както и липсата на данни за възможност той да реализира приходи от тези имоти или да ги продаде на цена, надвишаващи държавната такса. Също така поддържа,че възможността на ищеца за реализиране на доходи, достатъчни за поемане на жизнено необходимите му разходи и дължимите по конкретното дело такси и разноски не се предполага.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д. №15237/2013г. на СГС, І ГО, 9 състав,е образувано по предявен от Ю. Фимев С. срещу ДФ „Земеделие” иск за сумата 487 126 лева, дължима безвъзмездна финансова помощ по договор от 27.12.2006г. и сумата 150 430,85 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 08.11.2010г. до 08.11.2013г. С молба от 08.11.2013г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството. С молбата е представил и декларация за материално и гражданско състояние, в които е посочил,че е безработен, няма доходи и притежава магазин в [населено място] с площ от 46,99 кв.м. и ? ид част от сграда – рибарник. Представил е и доказателства за това,че има задължения по договор за банков кредит и за предоставените по кредита обезпечения. С разпореждане от 09.11.2013г. по гр.д. №15237/2013г. на СГС, І ГО, 9 състав, е отказано освобождаването на Ю. Фимев С. от държавна такса. За да потвърди разпореждането на СГС, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят разполага с няколко недвижими имота, макар и върху тях да се учредени ипотеки, както и че самият той е посочил в молбата, че реализира приходи от рибарника, за който е сключен договорът за финансова помощ.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай частният жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че съдът неправилно е приложил разпоредбата чл. 83 ал.2 от ГПК не съставлява въпрос, а оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, което не може да се обсъжда във фазата по допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Следва да се отбележи,че не е налице противоречие между правните изводи на съда и задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 369 от 17.05.2013г. по ч.т.д.№2110/2013г., на ВКС,ТК ІІ т.о. и определение №285 от 15.07.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г., на ВКС, ГК, ІІ г.о. Софийски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ищец в производството, е взел предвид обстоятелствата, обявени в подадените от него декларация за материално и гражданско състояние, а също и изложените в исковата молба твърдения, че притежаваният от ищеца обект – рибарник е въведен в експлоатация и се използва по предназначение – рибовъдно стопанство. Тоест изводите на съда не почиват само на предположение за бъдещи доходи, а на заявените от жалбоподателя обстоятелства за реализирана от него дейност като земеделски стопанин.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №280/06.02.2014г. по ч.гр.д. №4818/13г. на Софийски апелативен съд, ТО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №280/06.02.2014г. по ч.гр.д. №4818/13г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.