2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
Гр.София, 31.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 671 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], обл.Шумен срещу определение № 805/09.12.14г., постановено по в.т.д.№ 346/14г. от Варненския апелативен съд, с което е изменено решение № 259/15.10.14г. по същото дело и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], обл.Шумен сумата от 1261.83 лв. – съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред ВАС е образувано по подадени жалби от двете страни, като с решението е потвърден първоинстанционният съдебен акт и съответно на всяка от страните следва да се присъди адвокатско възнаграждение за подадените отговори на въззивната жалба на насрещната страна. Адвокатското възнаграждение, дължимо на [фирма], е в размер на 1500 лв., а на [фирма] е определено в размер на 238.17 лв. – при заплатен общ размер /по подадена жалба и за отговора на жалбата на противната страна/ от 1429 лв. Съдът е направил компенсация и е присъдил сумата от 1261.83 лв.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че размерът на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на [фирма] е в размер на 450 лв. – по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 29.09.14г., а възнаграждението по подадената от него въззивна жалба е в размер на 979 лв. по договор от 24.04.14г. При тези данни не е необходимо определяне на дължимото възнаграждение спрямо общия размер на платения хонорар от 1429 лв.
По изложените съображения компенсацията следва да се направи между сумите от 1500 лв. и 450 лв., или възнаграждението, дължимо на [фирма] е в размер на 1050 лв. Искането за намаляване на платеното възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, заявено с частната жалба, е преклудирано.
Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, поради уважаване на частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 805/09.12.14г., постановено по в.т.д.№ 346/14г. от Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, с което е изменено решение № 259/15.10.14г. по същото дело и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], обл.Шумен съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция за сумата над 1050 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.