3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
Гр.София, 25.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4692 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1705/26.07.13г., постановено по в.гр.д.№ 1258/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106/07.01.13г. по гр.д.№ 10290/11г. на Софийския градски съд в частта за осъждане на касатора да заплати на Вероника П. П., [населено място] сумата от 22931 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор „Автокаско” от 16.10.09г. на основание чл.208, ал.1 КЗ и сумата от 1940 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско”, като при настъпилото на 24.06.10г. ПТП е пострадал лично и застрахованият. Изложени са съображения, че събитието представлява покрит от застрахователя риск, поради което се дължи обезщетение за тотална щета, предвид на това, че стойността на автомобила надхвърля необходимите разходи за ремонт. Възражението на застрахователя за недължимост на застрахователно обезщетение с оглед отклоняване на застрахования от проверка за алкохол е счетено за неоснователно. Застрахованият е приет в лечебно заведение, където е следвало да му бъде направена проверка за алкохол. Неизпълнението на задължението на длъжностните лица от болничното заведение не представлявало недобросъвестност на пострадалия и съответно не обосновавало отказ на застрахователя от заплащане на застрахователното обезщетение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е формулирал четиринадесет въпроса за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване, които са относими към отговорността на застрахователя и покриват различни аспекти на застрахователното, общото гражданско право и гражданския процес. Всички въпроси са принципни и отговорите им биха представлявали доктринерна разработка. За допускането на касационното обжалване касаторът следва да посочи въпрос от материалното или процесуалното право, разрешението по който да е обуславящо за изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Този въпрос е ограничен от относимите за отговорността факти и обстоятелства, както и от въведените в процеса твърдения и възражения на страните. При възражение за наличието на „изключен риск” поради липсата на взета алкохолна проба на водача на МПС и позоваване в тази връзка от страна на застрахователя на клауза в общите условия на договора, въпросите: подлежи ли на изследване дали договорът е „действащ”, дали са налице „съществуващи клаузи по договора”, „на какъв принцип и на какво основание се изключва небрежността”, „защо застрахователите да не могат да правят възражения за неизпълнение”, „как се представят доказателства, че не е употребен алкохол”, „защо застрахователят да е задължен да доказва умисъл”, както и всички останали са изцяло хипотетични.
В този смисъл въведените от касатора въпроси са по същество оплаквания за неправилност на въззивния акт. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1705/26.07.13г., постановено по в.гр.д.№ 1258/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.