3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 24.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1492 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. Г. срещу определение №493 от 27.02.2014г. по гр.д. № 2408/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отхвърлена молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частната жалбоподателка счита за неправилни изводите на въззивния съд, че тъй като плащането на адвокатското възнаграждение не е направено от нея по банков път и представеният договор за правна помощ не е на бланка от кочан, то не е доказано действителното извършване на разноските. Поддържа,че към момента на сключване на договора за правна помощ липсва нормативно ограничение за заплащане на суми до 15 000 лева в брой, съответно страните по договора са свободни да договарят по какъв начин да бъде извършено плащането. Твърди,че в случая то е извършено в брой, като за това има изрично отбелязване в договора за правна помощ, който служи за разписка.
Ответникът по частната жалба [фирма], оспорва основателността й. Поддържа, че липсват доказателства разноските за адвокатско възнаграждение да са действително направени. Евентуално поддържа, че техният размер е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правната сложност на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 18.12.2013г. по гр.д. № 2408/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, е потвърдено изцяло решение от 11.03.2013г. по гр.д. №15437/2011г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.213 от КЗ за сумата 64750,54 лева, предявен от [фирма] срещу Н. С. Г..
Ответницата Г. е сезирала въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в нейна полза на 5200 лева – разноски за един адвокат, направени пред въззивната инстанция. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че липсват доказателства,че възнаграждението е изплатено от страната, тъй като представеният по делото договор за правна помощ не е на бланка от кочан, предоставен от адвокатската колегия.
Частната жалба е основателна.
Неправилни са изводите за липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, уговорено между частната жалбоподателка Н. С. Г. и нейния пълномощник адвокат Д. В., тъй като в договора за права защита и съдействие е вписано, че е заплатен договорения хонорар от 5 200 лева в брой. Това съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. Обстоятелството, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан, е ирелевантно относно вземането за разноски, предвид формалното значение договора на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Закона за адвокатурата.
Поради това обжалваното определение на САС следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което на частната жалбоподателка да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде съобразено и възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като то е направено своевременно от процесуалния представител на [фирма] до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, в заседанието, в което Н. Г. е представила списък с разноските. В тази насока настоящият състав напълно споделя даденото разрешение в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 167/ 05.03.2012г. по ч.т.д. № 119/ 2012г. на I ТО на ВКС относно крайния момент, до който може да бъде направено искането по чл.78 ал.5 от ГПК.
Като взе предвид направеното от насрещната страна искане за намаление на заплатеното адвокатското възнаграждение поради прекомерност и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените пред въззивната инстанция процесуални действия от пълномощника на Н. Г. – изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че размерът на дължимите на частната жалбоподателка разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до 2000 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №493 от 27.02.2014г. по гр.д. № 2408/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Н. С. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78 ал.3 от ГПК, вр. чл.78 ал.5 от ГПК, направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция в размер на 2000 лева / две хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.