2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
Гр.София, 17.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2026 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 17/16.02.15г., постановено по ч.т.д.№ 25/15г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 456/10.11.14г. по т.д.№ 80/13г. на Габровския окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.231, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение от открито заседание на 10.04.14г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК за срок от шест месеца. Представител на [фирма] не е присъствал в съдебното заседание, поради което шестмесечният срок по чл.231, ал.1 ГПК тече от датата на влизане в сила на съдебния акт. Това определение е влязло в сила на 08.05.14г. съобразно с датата на получаването на съобщението за изготвянето му – 24.04.14г. Срокът по чл.231, ал.1 ГПК е изтекъл на 08.11.14г., в който страните не са направили искане за възобновяването му, поради което е счетено за правилно първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Твърденията за противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните не са обвързани с довод за нарушение на конкретна правна норма. С частната жалба се възразява, че съдът се е произнесъл без да е приключила процедурата по уведомяването на страната, като оплакването е обвързано с друго твърдение – за връчване на съобщението за определението за спиране на производството по делото на лице без представителна власт. От една страна, съобщението е връчено при условията на чл.51 ГПК, а от друга страна – пълномощникът е подал молба за удължаване на срока за спиране на делото /на 04.06.14г./. Тези обстоятелства са обсъждани от въззивния съд, поради което въведеното твърдение за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС не би могло да послужи като основание за уточняване на конкретен правен въпрос, който да е от значение за формиране на изводите на апелативния съд. Вторият въпрос за дължимото произнасяне по всяко искане на страната и дали неизпълнението на това задължение от съда представлява отказ от правосъдие е изцяло общ и принципен. В случая срокът за спиране на производството по делото е определен в закона, а исканията за продължаването му, но в рамките на общия шестмесечен срок, са отправени преди изтичането му. На следващо място, въведеното основание „колизия с основополагащите нормативни разпоредби на правото на Европейския съюз” не е предвидено в нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17/16.02.15г., постановено по ч.т.д.№ 25/15г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.