3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
[населено място], 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №641 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. М. и Д. Т. М. срещу определение №2122/07.11.2014г. по ч.т.д.№1294/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №862 от 16.07.2014г. за прекратяване на производството по т.д. №43/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на спора и по който няма трайно установена съдебна практика: В случай,че се иска обявяване на вписано обстоятелство за несъществуващо, налице ли е правен интерес да бъде искано произнасяне от страна на съда, при положение,че в хода на производството същото обстоятелство вече фигурира само като предишно вписано обстоятелство и не е актуално към момента?
Ответникът по частната жалба [фирма], не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 07.10.2014г. по т.д. №372/2014г. на Пловдивски окръжен съд, XI състав, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск по чл.29 от ЗТР поради отпадане на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Въззивният съд е възприел като правилни доводите на първоинстанционния съд, че след като в хода на производството е вписана промяна в обстоятелството по партидата на ответното дружество, което ищците оспорват като несъществуващо, а именно вписан е нов адрес на управление, за ищците вече не е налице правен интерес от търсената с иска защита. Посочил е, че заличаването на вписването прекратява действието му занапред, а заличеното вече обстоятелство не накърнява правата на жалбоподателите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Не е налице селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По приложението на разпоредбата на чл.29 от ЗТР няма съдебна практика, създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна, нито законът съдържа непълноти, неясноти или противоречия. В решение №171 от 16.02.2011 г. по т.д.№ 163/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата практика, се приема,че целената с иска по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, предоставен на разположение на страната, която твърди несъществуващо обстоятелство, правна последица, е прилагането на разпоредбата на чл.498 от ГПК /отм./ а именно заличаване на съответното обстоятелство. Този извод е относим и към иска с правно основание чл.29 от ЗТР, при който търсената правна последица също е заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство, съответно с заличаването на това обстоятелство отпада интересът от търсената с иска защита.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2122/07.11.2014г. по ч.т.д.№1294/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.