3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
Гр.София, 13.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1576 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ф., [населено място] срещу решение № 155/08.01.14г., постановено по гр.д.№ 324/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 305/26.07.13г. по гр.д.№ 61/13г. на Бургаския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „И. България” З., [населено място] и М. Н. Н., [населено място] искове, предявени в условията на евентуалност за заплащане сумата от 55000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка му И. Ц. Ч. в резултат на ПТП на 05.09.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът „И. България” З., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Ответникът М. Н. Н., [населено място] и третото лице помагач ЗД [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор е син на починалата на 05.09.11г. И. Ц. Ч. при ПТП, причинено от ответника М. Н., който е застрахован за риска „Гражданска отговорност” при ответника „И. България” З. и е осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.1 НК с влязла в сила присъда. Изложени са съображения, че с оглед на подписаното на 04.05.12г. споразумение между пострадалия и застрахователя последният е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 15000 лв., който е изцяло обезщетен, а в производството по делото не са сочени други вреди, извън тези по споразумението, както и не е доказана дължимост на обезщетение в по-висок размер. Решаващият състав е счел, че споразумението в частта, с която е заявено, че пострадалият няма да има претенции за търсене по-високо обезщетение, е недействително, тъй като към момента на подписването му същият е бил непълнолетен и отказът от права е недействителен съгласно чл.130, ал.4 СК, но в останалата част за определеното обезщетение в размер на 15000 лв. валидно обвързва страните и това е размерът на справедливото обезщетение за причинените вреди.
Касаторът поставя въпроса за обезщетението за вредите, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, като сочи, че въззивният съд превратно е обсъдил доказателствата по делото и че споразумението било нищожно съгласно чл.130, ал.4 СК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са интерпретирани мотивите на апелативния съд относно съществувалите отношения между майката и сина.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В. довод на нищожност на споразумението по чл.130, ал.4 СК е бил възприет от въззивния съд, поради което в тази част не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски за производството не се дължат. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства такива да са заплатени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/08.01.14г., постановено по гр.д.№ 324/13г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.