4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 18.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2140 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К. и П. В. К. срещу решение №ІІІ – 27/14.03.2014г. по в. гр. д. №228/2014г. на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав. С него е потвърдено решение №2101 от 09.12.2013г. по т. д. №5801/2013г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗАД [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 22 861 лева, представляващи обезщетение по застраховка „каско” за настъпило на 31.10.2012г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел С320 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД с лихва за забава в размер на 1200 лева, за периода от 13.12.2012г. до 15.07.2013г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивният съд не е приложил нормата на чл.203 ал.4 от КЗ, съгласно която се приема, когато не е уговорено друго, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Също така се твърди,че е не е съобразена императивната разпоредба на чл.162 от ГПК, по която има трайно установена съдебна практика, в смисъл,че когато съдът е стигнал до извод за основателност на претенцията, не би могъл да я отхвърли поради недоказаност по размер.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси: Длъжен ли е съдът на основание чл.162 от ГПК, след като намери иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.208 от КЗ за основателен, служебно да определи размера му и да постанови осъдително решение в полза на ищеца? Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска, след като в сключения договор застрахователят се е задължил да изплати конкретна сума при настъпване на застрахователно събитие „кражба”? Касаторите поддържат, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията, дадени в т.10 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. гр. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №175/ 06.06.2011г. по гр.д. №1242/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №130/29.05.2013г. по гр.д. №603/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №64/04.04.2011г. по гр.д. №1748/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №138/08.05.2013г. по гр.д. №637/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №197/12.11.2012г. по гр.д. №927/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №441/13.12.2011г. по гр.д. №1681/2010г. на ВКС, ГК. Твърдят, че по втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, като посочват решение № ІV-212/15.01.2009г. по в.гр.д.№814/2008г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по жалбата ЗАД [фирма], [населено място], не изразява становище по същото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 от КЗ, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” по полица №0306В005257/04.11.2011г. със срок на валидност от 05.11.2011г. до 04.11.2012г. В срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в отнемане на автомобила от неизвестен извършил. Съдът е приел,че оставянето на регистрационния талон в купето на автомобила не е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие, поради което не са налице основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение съгласно чл.211 т.2 от КЗ. Въпреки това е приел, че исковете са недоказани, тъй като ищците не са ангажирали експертиза за установяване на стойността на автомобила към датата на събитието.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касаторите въпрос относно задължението на ищеца по иска с правно основание чл.208 от КЗ да доказва стойността на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие „Кражба”, въпреки,че в договора е посочена застрахователна сума, която се дължи при пълна щета, е относим към предмета на конкретното дело. По този въпрос касаторите са обосновали и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като са представили влязло в сила решение № ІV-212/15.01.2009г. по в.гр.д.№814/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което на въпроса е дадено различно разрешение. В мотивите на това решение Бургаски окръжен съд е приел, че при уговаряне на конкретна застрахователна сума, застрахователят е обвързан спрямо застрахования да го компенсира със застрахователната сума ако през целия срок на действие на договора настъпи рискът „кражба”.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения от касатора материалноправен въпрос. Вторият поставен в изложението въпрос е свързан отговора на въпроса за тежестта на доказване на размера на вредите, поради което ще бъде обсъден в производството по чл.290 от ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК..
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 482 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ – 27/14.03.2014г. по в. гр. д. №228/2014г. на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав.
УКАЗВА на касаторите Н. Р. К. и П. В. К. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 482 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.