3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
Гр.София, 22.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 64 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 300/09.10.14г., постановено по ч.т.д.№ 265/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 903/08.08.14г. по т.д.№ 78/14г. на Бургаския окръжен съд за допълване на определение от 17.07.14г., като частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 2400 лв. разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответникът по иска има право на разноски при прекратяване на производството по делото, което искане е заявено с отговора на исковата молба. Изложени са съображения, че разноските за адвокатско възнаграждение са платени в брой съгласно удостоверяването в договора за правна помощ от 17.03.14г. Липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК е счетена за процесуална предпоставка само за производство по изменение на решение в частта за разноските, докато в случая първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по разноските и е налице допълване на определението, за което не е необходимо представянето на списък.
Настоящия състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросите: 1.След като законът не предвижда изрична възможност за допълване на определение, допустимо ли е съдът да извърши допълване на своя акт и да присъди разноски, въпреки че същите не са изрично поискани в открито съдебно заседание и не е представен списък на разноските?, 2. По какъв начин се осигурява равнопоставеност на страните и равна възможност да упражняват предоставените им от закона права, след като ищецът в тази хипотеза е лишен от възможността да поиска намаляване на размера на разноските? и 3. Приложима ли е нормата на чл.250 ГПК по отношение на определения на съда, с които се прекратява производство и ако да, то не следва ли задължително да бъде прилагана нормата на чл.250, ал.2, изр.2 ГПК, за да бъде гарантирана възможност на другата страна да поиска намаляване на разноските?
По поставените от частния жалбоподател въпроси е постановено ТР № 6/06.11.13г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени разяснения за правомощията на съда и за процесуалните предпоставки в хипотезите на допълване и съответно за изменение на решение в частта за разноските, включително за правната възможност да се упражни правото по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Поставените въпроси в контекста на изменение на определенията на съда не обуславят приложното поле на касационното обжалване. По отношение на възможността с определения на съда да се присъждат и разноски практиката е непротиворечива, както и според изричната норма на чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати направените от ответника разноски за производството в размер на 180 лв. по договор от 17.12.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 300/09.10.14г., постановено по ч.т.д.№ 265/14г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.