3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4261 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1558/08.07.13г., постановено по т.д.№ 2030/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 624/02.04.12г. по т.д.№ 783/10г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 41694.02 лв., представлява стойност на СМР по договор за строителство от 10.09.08г. и допълнителни работи, както и сумата от 4300 лв. – неустойка за забава и са отхвърлени насрещните искове за заплащане на неустойки, връщане на дадено възнаграждение по договора при начална липса на основание и обезщетение за пропуснати ползи.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно сключения договор за изработка, изпълнение на работата и приемането и одобрението й от възложителя. Въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, като е изложил съображения по всички въведени възражения и доводи на въззивника.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е формулирал седем въпроса, като всички са обединени около твърдението му за извършени нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото: настъпва ли преклузия за страните при липса на доклад, следва ли въззивният съд да изготви доклад, какви са правомощията му при неточен или непълен доклад, допустимо ли е представянето на доказателства пред въззивната инстанция, длъжен ли съдът служебно да събере доказателства, допустимо ли е изследването на нови въпроси без да се даде възможност на страните да вземат становище.
Касаторът е мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване, както с практиката на ВКС, на други съдилища и неяснота на правните норми, така и с обстоятелството, че към момента на депозиране на касационната жалба е било образувано тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК, в което са включени всички поставени въпроси.
В ТР № 1/09.12.13г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въведените в делото процесуални въпроси във връзка с доклада на делото и правомощията на въззивната инстанция.
Дадените разрешения са в смисъл, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд.
В случая, във въззивната жалба не е било направено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, от където следват отговорите на останалите въпроси.
Въззивното решение съответства на ТР № 1/13г., поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1558/08.07.13г., постановено по т.д.№ 2030/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.