3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място], 29.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2010 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №807/23.03.2015г. по ч. гр. д. №616/2015г. на Пловдивски окръжен съд. С него е потвърдено определение №634 от 16.01.2015г. по гр.д. №11509/2014г. на Пловдивски районен съд, 20 гр. състав, за връщане на исковата молба по един от предявените от [фирма] искове и за частично прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси: при наличие на различен правен интерес, допустимо ли е едновременно предявяване на частичен установителен иск и на частичен осъдителен иск, за различни части от едно общо, по – голямо по размер претендирано вземане; за да се приеме наличие на правен интерес за водене на установителен иск, произтичащ от възможността да се инициира производство по чл.303 от ГПК по отношение на друго, влязло в сила съдебно решение, достатъчно ли е да се установи наличието на такова решение или съдът, пред когото е предявен установителният иск, при проверката за допустимост на иска, следва да се произнесе и относно евентуалната основателност на бъдещата молба за отмяна. Счита също, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [община] счита, че жалбата е недопустима, както и неоснователна по същество.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима.
Определението на Пловдивски окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.274 ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева- за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение по иска за собственост. В случая с исковата молба на [фирма], [населено място], са предявени при условията на евентуално обективно съединяване частични искове срещу [община] с цена 1 200 лева всеки от тях. Следователно постановено по това дело въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. Поради това съгласно чл.274 ал.4 от ГПК е недопустим и касационен контрол на постановените по делото определения.
Поради това частната касационна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №807/23.03.2015г. по ч. гр. д. №616/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.