8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр. София, 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3263 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №171 от 20.06.2014г. по в.т.д. №154/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е отменено решение №155 от 24.10.2013г. по т.д. №34/2013г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма] сумата 18 650,30 лева, от които 18 442,11 лева, дължима продажна цена за доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци, съгласно договор между страните от 01.04.2011г. и 208,19 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012г. до 10.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.12.2012г. до окончателното й заплащане и вместо това са отхвърлени исковете на [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 18 442,11 лева, продажна цена за доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци, съгласно договор между страните от 01.04.2011г. и на сумата 208,19 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012г. до 10.12.2012г. В останалата му част, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание 327 ал.1 от ТЗ за сумата от 91 800 лева, представляваща стойността на доставени от ищеца 180 тона стоманен отпадък и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главицата в размер на 1010,41 лева, за периода от 01.11.2012г. до 10.12.2012г., първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Варненски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че е доказал при условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти съобразно извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест. Твърди,че въззивният съд, без да направи нов доклад и да даде нови указания по делото, е направил прочит на събраните доказателства, който противоречи на правната и житейска логика. Поддържа,че въззивният съд неправилно е отказал да допусне разпит на свидетели относно обстоятелствата, при които е подписан споразумителният протокол от 20.08.2012г, като е споделил извода на първоинстанционния съд , че това искане е направено несвоевременно, без да вземе предвид,че правото на всяка една от страните в процеса се преклудира след първото по делото заседание и след изготвяне на доклада на съда. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.За задълженията на въззивния съд да изготви доклад по чл.146 от ГПК; 2.За задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор; 3. За последиците от недопускането и несъбирането на доказателства по вина на съда и от порочни действия, накърняващи правата на страните; 4. За това дали е допустимо да се оборва съдържанието на изходящ от страната документ с доказателствени средства, различни от свидетелски показания; 5. За задължението на съда да прилага чл.20 от ЗЗД за тълкуване на действителната воля на страните по договора. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №502/26.07.2010г. по т.д.№222/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., в което са разяснени критериите за тълкуване на договора, а също и в противоречие с решение №546/23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. на ВКС, ГК, и решение №41/30.07.2013г. по гр.д.№312/2012г. на ВКС, ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът. Твърди, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като формулираните от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет на въззивното производство, като съдът им е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и разпоредбите на закона. Изтъква,че и трите представени по делото споразумителни протокола са подписани от двете страни и не са оспорени по надлежния ред, поради което същите имат силата на закон за подписалите ги страни. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.327 ал.1от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, съдът е приел, че между страните е сключен рамков договор от 01.04.2011г. за покупко- продажба /бартер/ на стоманен скрап в замяна на стоманени стружки. Приел, че със споразумителен протокол от 12.09.2012г. между страните е установено, че към датата на протокола за ответникът дължи предаването на 37.88 тона стружки, и тъй като на 24.09.2012г. същият е доставил на касатора стружки в размер на 37 640 това, то задължението му по рамковия договор е погасено изцяло. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, е приел, че с представения по делото споразумителен протокол от 20.08.2012г., процесните 180 тона скрап са уговорени като наемна цена за складираното в двора на ответника количество от 1801,770 тона скрап, съответно по отношение на тези 180 тона не е сключен договор за продажба и ответникът не дължи заплащане на тяхната цена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен въпрос относно задълженията на въззивния съд да направи нов доклад и разпределение на доказателствената тежест, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад, в т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл.146 от ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства.
В случая в подадената от него въззивна жалба [фирма] не се е позовал на нарушение на процесуалните норми, установяващи задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест по предявения иск. Жалбоподателят е изложил оплаквания относно отказа на първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства за обстоятелствата, при които са подписани споразумителните протоколи от 20.08.2012г. и 12.09.2012г. При тези доводи в жалбата за въззивния съд не е възникнало задължение за служебно събиране на доказателства, нито за даване на указания на страните във връзка с разпределението на тежестта на доказване. Съдът се е произнесъл с определение по доказателствените искания във въззивната жалба, като е споделил извода на първоинстанционния съд,че гласните доказателства не са поискани своевременно в срока по чл.372 от ГПК, както и че те не са направени с оглед приетия от страните доклад по делото. Наред с това е посочил, че ги намира за ненужни за изясняване на спора от фактическа страна, доколкото институтът на крайната нужда не е приложим между търговци. Поради изложеното следва да се приеме, че при разглеждането на делото въззивният съд не е допуснал отклонения от задължителните указания, дадени с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС.
По втория въпрос на касатора, следва да се отбележи, че правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В настоящата хипотеза въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждането и съответно погасяването на задължението за заплащане на претендираната от ищеца цена на доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци и 180 тона стоманен скрап – бракувани тръби от напоителни системи. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключените между страните рамков договор от 01.04.2011г. и споразумителни протоколи от 12.09.2012г. и от 20.08.2012г., издадените от страните фактури, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като е посочил кои констатации на вещото лице не следва да бъдат кредитирани. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Поставеният от касатора въпрос дали е допустимо да се оборва съдържанието на изходящ от страната документ с доказателствени средства, различни от свидетелски показания, е неотносим към спора, доколкото нито въззивният, нито първоинстанционният съд са излагали мотиви, че съдържанието на изходящ от страната документ не може да се опровергава с доказателствени средства, различни от свидетелски показания. Този въпрос е неотносим към конкретния спор и поради факта,че касаторът – ищец в процеса, не е искал събиране на други доказателства относно обстоятелствата, при които е подписал представените по делото споразумителни протоколи, а е искал само разпит на свидетели. Това доказателствено искане не е било уважено и от двете инстанции поради обстоятелството,че не е било направено своевременно с допълнителната искова молба. Поради това въпросът с какви други доказателства е допустимо да се оборва съдържанието на изходящ от страната документ, не е бил поставен пред въззивния съд и не е обусловил процесуалните му действия по подготовка на делото в закрито заседание, а оттам и изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. По тази причина посоченият въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
По материалноправния въпрос относно тълкуването на клаузите на договора при действието на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС в решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008г. на I т.о., решение № 89/17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на II т. о., решение №546/23.07.2010г. по гр.д. №856/2009г. на IV г.о., решение №151/5.10.2010г. по т. д. № 1035/2009 г. и решение № 157/30.10.2012г. по т.д. №696/2011г. на II т.о. В цитираните решения, е прието, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите. Прието е, че прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля. В конкретния случай въззивният съд съобразно закона и трайноустановената съдебна практика е обсъдил клаузите на рамковия договор от 01.04.2011г. и споразумителния протокол от 12.09.2012г. въз основа на което е приел, че към датата на протокола ответникът е дължал предаването на 37.88 тона стружки, и тъй като на 24.09.2012г. същият е доставил на касатора 37 640 тона стружки, то задължението му по рамковия договор е погасено изцяло. Изложил е подробни съображения,че споразумителният протокол има характера на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, поради което той може да не отразява реалните отношения между страните, но те са се споразумели занапред задълженията им да са изцяло съобразени с протокола. Също така съдът е обсъдил клаузите на представения по делото споразумителен протокол от 20.08.2012г., като е приел, че с него е определена наемна цена за складираните в двора на ответника 1801,770 тона скрап в размер на 180 тона от същия скрап. Правилността на даденото от въззивния съд разрешение на база на интерпретацията на клаузите на сключените между страните споразумения, както и преценката на съда дали клаузите са неясни и се нуждаят от тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на договора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Наличието на задължителна практика по поставените като значими за делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанията по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускането на касационно обжалване по тези въпроси. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №171 от 20.06.2014г. по в.т.д. №154/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], С. индустриална зона, [улица], представлявано от управителя П. М., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изп. директор В. С., сумата от 2600 лева /две хиляди и шестстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.