3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
Гр.София, 23.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1792 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – И. Т. И., р.София срещу решение от 05.02.14г., постановено по гр.д.№ 2388/13г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 19.12.12г. по гр.д.№ 38890/12г. на Софийския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора съществуването на вземане на [фирма], [населено място] в размер на 18009 лв., представляващо цена по развален договор за продажба на арматура – фактура № 568/24.03.10г. и платежно нареждане от 24.03.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 568/24.03.10г., издадена от продавача – ответник по иска и настоящ касатор. Поетото задължение от продавача е за доставка на 17250 кг. арматурно желязо на стойност 18009 лв., която цена е платена от купувача с платежно нареждане от 24.03.10г. Задължението за доставка не е изпълнено, поради което купувачът е упражнил правото си да развали договора с предявяването на исковата молба и съответно продавачът дължи връщане на платената авансово цена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Направеното общо оспорване на авансовото плащане по представеното платежно нареждане е счетено за недоказано. Решаващият състав е приел, че обстоятелството, че е налице разминаване при изписването на номера на фактурата в платежното нареждане и представената фактура по делото, не освобождава длъжника от отговорност, тъй като не са ангажирани доказателства за съществуване на основание за задържане на сумата по друг договор.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя процесуалноправния въпрос за разпределението на тежесттта на доказване или кои факти и обстоятелства всяка страна е длъжна да установи в процеса и материалноправен въпрос дали е осъществен фактическият състав на правото да се развали договора, уреден в нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът е въвел процесуалноправен въпрос, който не предполага тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на въззивния акт с твърдения за нарушение на процесуалните правила при разпределение на доказателствената тежест. Поставеният материалноправен въпрос е мотивиран в изложението с теоретични разсъждения за предпоставките за разваляне на договора в хипотезите по чл.87, ал.1 и съответно ал.2 ЗЗД, които по същество представляват несъгласие с изводите на въззивния съд, че договорът за продажба между страните е развален. Изложението съдържа възпроизвеждане на основанията по касационната жалба за нарушение на процесуалните правила и за необоснованост на въззивния акт, имащи за последица евентуалната му неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
Разноски за производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.02.14г., постановено по гр.д.№ 2388/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.