3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
Гр.София, 08.04.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1934 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Р., [населено място] срещу решение № 2253/06.12.13г., постановено по в.гр.д.№ 2620/13г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 16.04.13г. по гр.д.№ 3167/06г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ДФ „З”, [населено място] иск за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 вр. чл.254 ГПК /отм./, че не дължи сумата от 18245 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 07641/03г. от Софийския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че на 02.04.01г. между страните е сключен договор за целева финансова линия, включваща субсидия за реколта 2001г., по силата на който 80 % от закупения посадъчен материал се заплащат от фонда по сметка на регистрирания производител, издател на фактура за разходите, като една част от получената парична сума подлежи на възстановяване в срок до 15.02.02г., а при неспазване на срока се дължи възстановяване на реално получените средства по договора с 3 % годишна лихва. На 28.03.01г. [фирма], [населено място] е издал фактура за закупуване от К. Р. на картофи /семе клас Б/, като подписът на фактурата не е положен от Р.. С платежно нареждане от 11.04.01г. фондът е превел по сметка на едноличния търговец сумата от 16500 лв., а нареждане от 28.02.02г. ищецът по иска е изплатил на фонда сумата от 1922.26 лв. Изложени са съображения, че фондът е получил документите, въз основа на които е извършил паричен превод на трето за спора лице при представена фактура от ищеца за извършени разходи за закупуване на посадъчен материал. От своя страна земеделският производител е започнал подготовка за засаждане на земеделска земя, а погасяването на част от дълга представлява признание на задължението и е индиция за получаване на насрещна престация.
Касаторът поставя въпроса за „приложението на презумпцията, че частичното плащане е всъщност признание на иска и възможността тази презумпция да бъде оборена от поведението на платеца”.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения от касатора въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, като например решение № 98/26.07.13г. по т.д.№ 851/12г. на І т.о. и решение № 100/20.06.11г. по т.д.№ 194/10г. на ІІ т.о. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 364.90 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2253/06.12.13г., постановено по в.гр.д.№ 2620/13г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора К. И. Р., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 364.90 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: