4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№470
[населено място],22.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2668 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Л., в качеството на [фирма], [населено място], срещу решение №819 от 25.04.2014г. по т. д. № 2935/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №725 от 05.04.2013 г. по т. дело № 459/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав. С първоинстанционното решение е признат за установен на основание чл. 57 ал.1 т.1 от Закона за промишления дизайн по иск на [фирма], [населено място], срещу П. П. Л., в качеството на [фирма], [населено място], фактът на нарушение на правото върху промишлен дизайн – обемна рекламна табела за таксиметрови автомобили рег. № 4732, заявен на 27.03.2002г., регистриран на 2.06.2003г., със срок на закрила 27.03.2012г., чрез използването от ответницата, осъществяваща таксиметрова дейност с лек автомобил „К.“, рег. [рег.номер на МПС] , на обемна рекламна табела – тристенна пресечена пирамида в червен цвят с бели надписи и номера, като са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 2 и т.4 от Закона за промишления дизайн.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касационната жалбоподателка поддържа,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че тя е използвала рекламна табела с идентичен дизайн, като защитения промишлен дизайн на ищеца. Поддържа, че въззивният съд неправилно е кредитирал основното и допълнителното заключение на назначената по делото техническа експертиза за промишлен дизайн, тъй като вещото лице е работило само по материали – снимки, неприети като доказателства в процеса, което на практика опорочава експертизите. Посочва, че експертът не е имал пряк достъп до обемното тяло, защитено като промишлен дизайн, така и до използваната от [фирма] табела, която е значително видоизменена. Твърди,че дори и при тези доказателства, експертизата е констатирала разлики във формата, рекламни полета и липса на надписи по обемното тяло, като само една от тези разлики е достатъчно основание, за да се приеме,че различията между двете табели са изключително съществени.
Допускането на касационното обжалване се обосновава с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следния съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата „Следва ли да е налице сходство или идентичност при съпоставката на процесните промишлени дизайни, с оглед разпоредбата на чл.12 ал.2 от Закона за промишления дизайн, съгласно която дизайните се считат за идентични ако техните особености се различават само в несъществени елементи”. Цитира следните съдебни актове, в които този правен въпрос е намерил противоречиво разрешение – решение от 10.10.2011г. по т.д. №457/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -14 състав, решение от 15.03.2013г. по т.д. №2303/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, решение от 23.05.2013г. по т.д. №4255/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, определение от 13.06.2014г. по т.д. №3613/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди,че в посочените от касационната жалбоподателка решения липсва противоречива практика на съдилищата по прилагане на материалния закон, тъй като различията се дължат на преценката на обстоятелствата по всяко едно дело, които са различни. Оспорва жалбата и по същество като неоснователна, като счита за невярно твърдението,че заключенията на вещото лице са изготвени въз основа на снимков материал.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че ищецът е регистриран като превозвач с право на извършване на таксиметров превоз на пътници и притежава промишлен дизайн – рекламна табела за таксиметрови автомобили рег. № 4732, заявен на 27.03.2002г., регистриран на 02.06.2003г. със срок на закрила 27.03.2012г. /червена на цвят четиристенна пирамида с бели надписи „точните таксита!“ и номер 8108/ и дизайн на Общността за рекламни устройства /светещи или не, подвижни или статични/, представляващ червена на цвят тристенна пресечена пирамида, регистриран на 11.04.2010г. Съдебният състав е констатирал, че ответницата осъществява дейност като таксиметров превозвач с лек автомобил „К. комби“, рег. [рег.номер на МПС] , като е ползвала по силата на договор за наем с [фирма] рекламна табела – тристенна пресечена пирамида в червен цвят. За да направи извод, че ответницата е извършила нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн, въззивният съд е извършил преценка за наличието на сходство между регистрирания дизайн на ищеца и ползваната от ответницата рекламна табела, като е съпоставил формата и комбинацията от цветове на рекламните табели. Решаващият съдебен състав е приел, че между двете е налице такова сходство, което може да доведе до объркване на потребителя, като разликите в техните особености са несъществени, поради което те могат да се приемат за идентични по смисъла на Закона за промишления дизайн. Кредитирал е констатациите в експертизите като изчерпателни, обосновани и убедително аргументирани.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставеният от касационната жалбоподателка материалноправен въпрос е относим към предмета на спора, но не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че за да е налице нарушение на правото върху промишлен дизайн, е достатъчно само наличието на сходство между използваната от жалбоподателката рекламна табела със защитения промишлен дизайн на ищеца. Изводът на въззивния съд за основателност на иска се основава на констатацията, че между регистрирания дизайн на ищеца и ползваната от жалбоподателката – ответница по делото, рекламна табела, е налице такова сходство, което може да доведе до объркване на потребителя, като разликите в техните особености са несъществени, поради което те могат да се приемат за идентични. Тоест въпросът дали наличието на сходство е достатъчно за да се приеме, че е извършено нарушение на правото върху промишлен дизайн, не се явява обуславящ за изхода на конкретното дело. Самият извод за наличието на идентичност между регистрирания дизайн на [фирма], [населено място], и ползваната от касационната жалбоподателка рекламна табела е обусловил изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск, но същите са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Действително касационната жалбоподателка е представила решения на съдилищата, с които предявеният от [фирма], [населено място] иск за установяване на факта на нарушение на правото върху процесния промишлен дизайн е отхвърлен като неоснователен и то в случаи на използване на същата рекламна табела, каквато е използвала и жалбоподателката. Различните разрешения обаче произтичат от различните доказателства, в частност приетите по делата различни заключения вещи лица, въз основа на които отделните състави на СГС и САС са направили различни изводи за наличие или липса на сходство между регистрирания дизайн на [фирма], [населено място], и ползваните от ответниците рекламни табели. Поради това и уеднаквяване на практиката на съдилищата по реда на чл.291 от ГПК не би могло да се постанови, доколкото различните правни изводи почиват на различна преценка на фактите, а не различно тълкуване на приложимите правни норми. Евентуалната неправилност на приетото за установено от фактическа страна, подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №819 от 25.04.2014г. по т. д.№2935/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.