3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място], 12.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1132 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. А. срещу определение № 2692/04.12.2013г. по ч.гр.д. №4352/13г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено разпореждане от 15.10.2013г. по гр.д. №18 088/2011г. на СГС, І ГО, с което е отказано освобождаването на В. А. А. от държавна такса по въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следния въпрос, който е обусловил правните му изводи: Длъжен ли е съдът при постановяване на определението си да освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 от ГПК да се произнесе по всички наведени в частната жалба основания и да обоснове решението си, като вземе предвид обстоятелствата, посочени от т.1 до т.7 от чл.83 ал.2 от ГПК? Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички подлежащи на проверка обстоятелства, като не е приложил разпоредбата на чл.83 ал.2 т.7 от ГПК и не е отчел икономическата обстановка в страната и трудността за намиране на работа в напреднала възраст. Също така поддържа,че съдът не е взел предвид,че той не получава доходи от притежавания от него недвижим имот, а продажбата на този имот е невъзможна в срока за внасяне на държавната такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
В. А. А. е подал въззивна жалба срещу решение от 30.04.2013г. по гр.д. №18 088/2011г. на СГС, І ГО, 2 ри състав, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК,че дължи на „Р. Инвест Енд Т.” И.., Британски Вирджински острови, по договор за спогодба от 28.04.2014г. сумата 70 096,10 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2011г. до окончателното плащане. С молба от 15.07.2013г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса по въззивната жалба в размер на 2 741,92 лева С молбата е представил и декларация за материално и гражданско състояние и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в които е посочил,че е безработен и притежава само ? ид част от недвижим имот в [населено място] – дворно място с площ от 2100 кв.м. в кв. М., а съпругата му получава годишен доход от 15 600 лева. С разпореждане от 15.10.2013г. по гр.д. №18 088/2011г. на СГС, І ГО, е отказано освобождаването на В. А. А. от държавна такса. За да потвърди разпореждането на СГС, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят е в работоспособна възраст, че разполага с недвижим имот в [населено място] и че съпругата му реализира сравнително висок за страната доход.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е обуславящ за изхода на спора, доколкото касае правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Жалбоподателят обаче не обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Не е налице противоречие между правните изводи на съда и задължителната практика на ВКС, обективирана в представеното определение №206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г., на ВКС, ГК, ІІ г.о., а също и в цитираните в последното определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г., на ВКС,ТК ІІ т.о. и определение №40 от 01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г., на ВКС, ГК, ІІ г.о.. Софийски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ответник по предявения иск, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадените от него декларация за материално и гражданско състояние и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, като е преценил стойността на притежаваното от В. А. имущество и получаваните от него и съпругата му доходи. Макар и да е посочил в мотивите си, че жалбоподателят е в работоспособна възраст, съдът не е обосновал извода си за наличието на достатъчно средства за заплащане на държавна такса с възможността за бъдещи приходи от трудова дейност на жалбоподателя, а само с декларираните от него приходи на семейството.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 2692/04.12.2013г. по ч.гр.д. №4352/13г. на Софийски апелативен съд, ГО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2692/04.12.2013г. по ч. гр .д. №4352/13г. на Софийски апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.