Определение №57 от 42026 по ч.пр. дело №76/76 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
Гр.София, 22.01.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 76 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2044/06.08.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1541/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 27.02.14г. по т.д.№ 1170/14г. на Софийския градски съд и е оставено без уважение искането на [фирма] за спиране на производството по вписване и обявяване на решения на Общото събрание на [фирма] от 07.02.14г. на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение за спиране на основание чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР на регистърно производство по вписване на промени по партидата на [фирма]. Постановеното по този ред първоинстанционно определение за спиране на охранителното производство съгласно чл.536, ал.3, изр. последно ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса, т.е. – на въззивно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а на касационно обжалване – при условията на чл.274, ал.3 ГПК. В случая е налице ограничението, въведено с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, предвиждаща, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на такова обжалване. Съгласно чл.25, ал.4 ЗТР, производството по жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба. В този смисъл е и създадената константна практика на ВКС /Определение № 193 от 17.03.2014г. по ч.т.д. № 534/2014г. на ІІ т.о., Определение № 425 от 01.07.2014г. по ч.т.д. № 1938/2014г. на ІІ т., Определение № 679 от 01.10.2014г. по ч.т.д. № 2072 по описа за 2014г. на І т.о., Определение № 683 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2078/2014г. на І т.о. и др./, която се споделя и от настоящия състав.
По тези съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2044/06.08.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1541/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top