2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№629
Гр.София, 24.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1473 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 07.02.14г., постановено по т.д.№ 4247/11г., с което Софийският апелативен съд е допуснал на основание чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ обезпечение на предявената от [фирма] срещу [фирма] молба за откриване на производство по несъстоятелност чрез назначаване на временен синдик с правомощията по чл.635, ал.1 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик не води до ограничаване дейността на дружеството и не лишава длъжника от правото му да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като дружеството продължава дейността си под надзора на длъжника. Счетено е, че длъжникът не води редовно счетоводство, не е обявил в търговския регистър нито един от ГФО, а извършеното от него последно по-голямо плащане застрашава интересите на кредиторите.
Определението е правилно.
Допускането на предварителни обезпечителни мерки се постановява от съда по силата на чл.629а ТЗ, ако това се налага за запазване имуществото на дружеството. С обжалваното определение решаващият състав е приел въз основа на данните по делото и предвид вида на исканата мярка, че същата е подходяща именно с оглед наличието на предпоставките по чл.629а ТЗ. Изложените обстоятелства относно редовността на воденото счетоводство, обявяването на ГФО в търговския регистър и извършените плащания представляват индиция за необходимост от налагане на мерките. В частната жалба длъжникът не оспорва фактите, на които се е основал съдът, а само дава обяснения за причините, обусловили посочените факти, като: забавяне на обявяване на ГФО в АП поради водени дела, висящи дела с кредитори, включително твърдения за евентуално погасяване на вземанията им по давност, плащания на негови задължения, но от трети лица, предвид на съществуващи с тях други облигационни отношения. Всички тези обстоятелства не променят констатираните от апелативния съд факти, тъй като допуснатото обезпечение има привременен характер, а с наложената обезпечителна мярка не се ограничава дейността на дружеството.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.14г., постановено по т.д.№ 4247/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.