5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 12.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2509 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Р. срещу решение №176 от 16.06.2014г. по т.д. №220/2014г. на Ловешки окръжен съд, ТО, с което е отменено изцяло решение №21/19.02.2014г. по гр. д. №695/2013г. на Троянски районен съд и вместо това е осъден С. П. Р. да заплати на [фирма], [населено място], сумата 21 099,79 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №04300КР-АА-0050/05.06.2007г., цедирано на ищеца с договор за цесия №2/29.09.2012г., от която сума: 16 363,65 лева – редовна главница, 1 465,11 лева – просрочена главница за периода от 05.02.2012г. до 05.07.2013г., 3 243,21 лева – просрочена договорна лихва за периода от 05.02.2012г. до 05.07.2013г. и 27,81 лева – наказателна лихва за периода от 20.06.2013г. до 05.07.2012г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 05.07.2013г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел,че той е бил уведомен от кредитора [фирма] за сключения между банката и [фирма] договор за цесия. Счита за неправилен извода на съда, че представеното по делото известие – обратна разписка удостоверява връчването на отправеното до него писмо на [фирма] от 19.10.2012г., тъй като в обратната разписка не е вписан изходящият номер на писмото. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а именно допустимо ли е в гражданския процес изводите на съда по отношение на правно релевантните факти за предмета на делото да почиват на предположения или на недоказани твърдения на една от страните, които са изрично оспорени от другата страна. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №182/24.02.2010г. по гр.д.№999/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., съгласно което предположението не може да се ползва като доказателство в гражданския процес, когато се отнася до факти, обуславящи спорното право. Също поддържа, че съдът се е произнесъл и по друг съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора – задължен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, включително и новонастъпилите във въззивното производство, както и възраженията на страните относно тези факти и обстоятелства при постановяване на решението. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №65/16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №670/15.11.2010г. по гр.д.№695/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №548/06.12.2010г. по гр.д.№1119/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно които въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] и С. П. Р. е сключен договор за потребителски кредит №04300КР-АА-0050/05.06.2007г, сумата по който е усвоена от кредитополучателя с тегления, извършени в периода от 05.06.2007г. до 18.07.2007г., и по който към 29.09.2012г. са останали непогасени задължения за главница, договорна лихва и наказателна лихва в общ размер на 19 806,36 лева. Приел е, че тези вземания са прехвърлени от [фирма] на ищеца [фирма] по силата на договор за цесия от 29.09.2012г., който е съобщен на длъжника с писмо от 19.10.2012г. Съобразил е извършените след сключване на договора за цесия плащания от ответника в полза на цесионера, както и натрупаните лихви, като е уважил исковете за сумата 21 099,79 леа.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият правен въпрос е включен в предмета на спора и обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на страните за наличието на сключен между [фирма] и С. П. Р. договор за потребителски кредит №04300КР-АА-0050/05.06.2007г., за усвояването на сумата по кредита и за извършените по договора плащания от кредитополучателя С. П. Р., както и за сключения на 29.09.2012г. договор за цесия, по силата на който [фирма] е прехвърлил на [фирма] вземането по договора за кредит. Съдът е обсъдил съдържанието на представените писмени доказателства, както и приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения на назначените съдебно счетоводните експертизи. Обсъдил е и писмо от 19.10.2012г., с изх.№810-Е-С01-[ЕГН]/122, съдържащо уведомление до кредополучателя, като е приел, че то е връчено с представеното известие обратна разписка с изх.№139416/122, като е съпоставил изходящи номер на разписката с изходящия номер на писмото.
Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Именно поради това и вторият въпрос дали е допустимо изводите на съда по отношение на правно релевантните факти за предмета на делото да почиват на предположения или на недоказани твърдения на една от страните, които са изрично оспорени от другата страна не се явява обуславящ за изхода на делото, доколкото същият не съответства на изложеното в мотивите на обжалваното решение. Съдът е основал изводите си на анализа на събраните доказателства, а не на предположения относно фактите. Правилността на фактическите и правни изводи, до които въззивният съд е достигнал в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Тя е свързана с правилността на обжалваното решение и може да бъде проверявана едва след допускане на същото до касационно обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 16.06.2014г. по т.д. №220/2014г. на Ловешки окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.