3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№424
[населено място],20.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №944 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 19.12.2014г. по ч. т. д. №1997/14г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение №14517 от 15.10.2014г. по гр. д. №15945/2012г. на Варненски районен съд, ХХХV състав. С последното е оставена без разглеждане молбата на [фирма] от 12.09.2014г. за обявяване за невалиден изпълнителен лист, издаден на 31.07.2014г. по гр.д. №15945/2012г. на Варненски районен съд, ХХХV състав.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като е допуснал съществена фактическа грешка, позовавайки се на погрешно възприетата дата на уведомяване на [фирма] за указанията на първоинстанционния съд. Поддържа,че съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК изпратена по пощата частна жалба, както и платената държавна такса за същата, се считат подадени в рамките на преклузивния срок. Позовава се на определение №41/12.01.2012г. по ч.гр.д.№6/2012г. на ВКС на РБ, ГК, ІV г.о.
Ответникът по частната касационна жалба П. П. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №14517 от 15.10.2014г. по гр. д. №15945/2012г. на Варненски районен съд, ХХХV състав. С последното е оставена без разглеждане молбата на [фирма] от 12.09.2014г. за обявяване за невалиден на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №15945/2012г. на Варненски районен съд, ХХХV състав. Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е бил уведомен редовно с призовка, изпратена на адреса му на управление, за указанията, дадени от районния съд за отстраняване нередовностите на молбата му от 12.09.2014г., като не е изпълнил тези указания в срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че въззивният съд, при постановяване на определението си, е допуснал съществена фактическа грешка, позовавайки се на погрешно възприета дата на уведомяване на [фирма], само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за необоснованост на определението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.12.2014г. по ч. т. д. №1997/14г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение №14517 от 15.10.2014г. по гр. д. №15945/2012г. на Варненски районен съд, ХХХV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.