3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3161 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 235/08.02.2013г., постановено по т.д.№ 1776/12г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение № 1408/30.12.2011г. по т.д.№ 2044/11г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на ТД [фирма], [населено място] сумата от 40200 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Бонус Каско” по полица от 21.11.2007г. и сумата от 11474.78 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ТД [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско”, както и че на 14.11.2008г. автомобил марка „Тойота” е отнет от лицето, упълномощено да го управлява. По спорния по делото въпрос дали е налице покрит от застрахователя риск, са изложени съображения, че допуснатото нарушение от ползвателя /автомобилът е оставен незатворен и с работещ двигател с ключ на стартера/ не следва да се определи като съществено, тъй като водачът е бил в непосредствена близост и спрямо него е осъществено насилие за запазване на владението от неизвестни лица, осъществили отнемането на вещта. Изложени са съображения, че спрямо водача са осъществени елементите на фактическия състав на престъплението по чл.198, ал.3 НК, поради което не е налице непокрит от застрахователя риск.
Касаторът поставя въпроси за: наличието на интерес от отказ на застрахователя в съответствие с чл.211, ал.2 КЗ при доказателства за осъществяване на риск, изрично изключен в Общите условия на застрахователния договор; следва ли да се отчете като неизпълнение на задължението за вземане на обичайни и разумни предохранителни мерки обстоятелството, че автомобилът е бил с работещ двигател и с ключ на запалването към момента на настъпване на кражбата, и налице ли е значително неизпълнение на задължението на застрахования спрямо интереса на застрахователя и на предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, когато противозаконното отнемане на МПС е извършено поради оставянето му с ключ на стартера и с работещ двигател и съответно налице ли са предпоставките за прилагане на санкцията, предвидена в Общите условия на застрахователния договор. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи решения на районни и апелативни съдилища.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая поставените от касатора въпроси са обусловили изводите на въззивния съд, но същите са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението на застрахования да предприеме обичайни и разумни предохранителни мерки според общите условия на договора за застраховка и преценката за значителност на интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, ал.2 КЗ, произтичат от конкретните обстоятелства, при които се е осъществило посегателството на автомобила. Действително касаторът е представил решения на съдилищата, по някои от които застрахователят е освободен от отговорност, но дадените разрешения произтичат от доказаните факти по делата. Уеднаквяване на практиката на съдилищата по реда на чл.291 ГПК не би могло да се постанови предвид на разнообразието от факти и обстоятелства, при които настъпва застрахователният риск. Евентуалната неправилност във фактическите констатации на съда би представлявала необоснованост на въззивния акт и ще подлежи на проверка съгласно чл.281, т.3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване, ако същото е аргументирано с разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 235/08.02.2013г., постановено по т.д.№ 1776/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.