3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 263 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 251/08.10.14г., постановено по в.т.д.№ 483/14г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 486/19.05.14г. по т.д.№ 1915/12г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на основание чл.632, ал.4 ТЗ на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че кредиторът на длъжника в производството по несъстоятелност – настоящ касатор, не е внесъл определените от първоинстанционния съд разноски по молбата си от 12.03.14г. за възобновяване на спряното по реда на чл.632, ал.5 ,вр. ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на длъжника. Съставът на апелативния съд е разгледал спорния по делото въпрос за наличието на „достатъчно имущество на длъжника” по смисъла на чл.632, ал.2, изр.2 ТЗ. Изложени са съображения, че твърдяното от кредитора имущество на длъжника частично съвпада с описаното от временния синдик и възраженията на страната представляват опит да се пререши въпросът за наличието на имущество на длъжника, които възражения е следвало да се въведат от кредитора при обжалване на решението за спиране на производството. Ликвидността на масата на несъстоятелността се преценява и с оглед на стадия на спряното производство по несъстоятелност, като осребряване може да се извърши с цел издръжка на дружеството и по съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите. В случая такъв орган не бил конституиран и осребряването би наложило оценка и други разходи, поради което твърдяното от НАП имущество не може да обезпечи текущото разплащане на разноските. Липсвали данни за бърза ликвидност на активите, предвид на притежаването в съсобственост на недвижимия имот с оглед на реда за продажбата му по чл.717м ТЗ; силно амортизираните вещи – МПС с неизвестно местонахождение и нереализирането на продажби от публичния изпълнител в срока по чл.193, ал.4 ДОПК на други движими вещи.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпроса: Дали при преценка за наличието на достатъчно имущество, като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност (чл.632, ал.2, изр.2, пр.1 ТЗ), решаващият съд следва да прецени ликвидността на притежаваното от длъжника имущество или само неговата стойност, предвид закрепеното от законодателя изискване за достатъчност на имуществото по отношение на определените от съда по несъстоятелността разноски в производството по несъстоятелност? Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи решение № 1157/29.06.12г. по т.д.№ 1927/12г. на САС и решение № 631/11.12.13г. по т.д.№ 1259/13г. на П., според които водещ критерий следвало да бъде не характера на активите на дружеството, а тяхната стойност, докато в обжалваното решение като критерий била приета бързата ликвидност на имуществото.
Следва да се има предвид, че липсват данни представените от касатора решения на САС и П. да са влезли в сила. Независимо от това, в решението на САС, изрично е посочено, че е открито ново имущество – автомобили, както и че след спиране на производството по несъстоятелност на длъжника успешно са проведени установителен иск по чл.646 ТЗ и отменителен иск по чл.647 ТЗ по отношение на недвижими имоти на дружеството. В решението на П. е направено съпоставяне между разноските, необходими за осребряване на имуществото, и депозираната сума за първоначалните разноските за производството.
С решение № 91/11.07.11г. по т.д.№ 810/10г. на ВКС, І т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че прекратеното производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ, може да се възобнови на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ.
В случая, формулираният от касатора правен въпрос не може да обоснове приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса е обусловен от конкретни обстоятелства и доказателства и тяхната преценка от съда по несъстоятелността, поради което практиката на съдилищата не подлежи на уеднаквяване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба, поставеният правен въпрос е обвързан с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, които съставляват основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на преценка в производството по селекция на касационните жалби.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251/08.10.14г., постановено по в.т.д.№ 483/14г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.