4
Определение по т.д. № 2536/2014г. ВКС, І т.о.
Определение по т.д. № 2536/2014г. ВКС, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 20.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Таня Райковска т. д. № 2536 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Николай Й. С. ,чрез процесуалния си пълномощник, срещу въззивно решение № 139 от 10.03.2014 г. по т. д. № 1348/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 372 от 02.08.2013 г., постановено по т. д. № 495/2012 г. на Окръжен съд – [населено място]. С последното по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на [фирма], [населено място] сумата 27890,53 лв. по запис на заповед без протест от 02.07.2010 г., ведно със законната лихва от 09.02.2012 г. до окончателното издължаване, за които суми са издадени заповед № 1165 от 10.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по ч. гр. д. № 1843/2012 г. по описа на РС – Пловдив.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при липса на пълно и всестранно обсъждане на доказателствата и при нарушение на съдопроизводствените правила, както и за несъобразяване на обстоятелството, че освен касатора е следвало като ответник в производството да се конституира и физическото лице Цинков, което било солидарен длъжник по договор за встъпване в дълг от 02.07.2010г. Твърди се, че въззивният съд не е отстранил порок допуснат в доклада по делото още пред първа инстанция, който се изразява според жалбоподателя в липса на правна квалификация по спора. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за постановяване на ново решение.
Ответникът [фирма], [населено място] ( [фирма]) в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв, да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 280 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е въведено задължението за формулирането на конкретния специфичен по всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, които касационната инстанция може да уточни и конкретизира.
В конкретния случай, в изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК касаторът не е поставил конкретни правни въпроси , а всъщност е налице повторение на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.
Дори и да би могло да се приеме, че общите оплаквания, свързани с „предмета на иска по чл. 422 ГПК – установяване на съществуване на вземане към солидарен длъжник, за което е издаден менителничният ефект“, съставляват правен въпрос, то по него не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че и солидарният длъжник И. Цинков е трябвало задължително да участва в настоящото производство, тъй като бил необходим другар. Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличие освен на общите, и на специалните предпоставки за надлежното му упражняване. Страните в съдебното производство се определят от ищеца при съобразяване с предмета на делото по чл. 422 ГПК – установяване съществуване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК.
В случая, в съответствие със закона прието, че ищецът по този иск е кредиторът по записа на заповед, а длъжникът – т. е. издателят на записа на заповед е ответникът в производството. Вярно е, че при въведено твърдение за конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед съдилищата са задължени да обсъдят съответните възражения в тази насока, както е и в конкретния случай, но това не означава, че при подобна хипотеза се променя предметът на делото, нито води до извод за необходимост от конституиране и на друго лице, освен настоящия жалбоподател като ответник по иска.
За това и позоваването и обсъждането на договор за встъпване в дълг от 02.07.2019 г. е било преценявано от решаващите съдилища, но за тях не е съществувало задължение да конституират и друго физическо лице поради отсъствие на съвместна процесуална легитимация.
Изложените изводи на въззивния съд за характера и правната квалификация на предявения иск са съответни на закона и на постановките на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения настоящият състав намира, че при отсъствие на формулиран конкретен правен въпрос и при наличие на дадени правилни правни разрешения от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване.Доводите на касатора, свързани с твърдяната от него неправилност на атакуваното решение,макар и обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,не могат да бъдат преценявани във фазата по допускане на обжалването. Общите основания за неправилност/ чл.281,т.3 ГПК/са различни от основанията за допускане на касационно обжалване/ чл.280, ал.1 ГПК/и липсва припокриване между тях, затова не би могло основанията за достъп до касация да се мотивират с посочената от касатора материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт.
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за производството, тъй като същите са поискани с отговора на касационната жалба, към който е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2014 г. на адвокат Д. Р. за сумата 600 лв., с посочено плащане в брой.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 139 от 10.03.2014 г. по т. д. № 1348/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Николай Й. С., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 /шестстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: