3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
Гр.София, 12.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1650 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 549/19.03.14г., постановено по гр.д.№ 3606/2013г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3786/16.10.2013г. по гр.д.№ 9864/13г. на Пловдивския районен съд за признаване за установено, че [фирма], [населено място] не дължи на касатора сумата от 12293.88 лв., представляваща допълнително начислена енергия по фактура № [ЕГН]/06.03.12г. за периода от 31.10.11г. до 21.01.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като при извършена проверка на 21.01.12г. е констатирано, че върху средството за техническо измерване е осъществено неправомерно въздействие, съставен е констативен протокол и е направена корекция на сметки за периода от 31.10.11г. до 21.01.12г. Изложени са съображения, че клаузите на Общите условия на договора, които дават възможност за корекция на сметките, са неравноправни по смисъла на чл.143, т.16 и т.18 и нищожни съгласно чл.146 З., като решаващият състав е приложил практиката на ВКС по решение № 189/11.04.11г. по т.д.№ 39/10г. на ІІ т.о. и решение № 79/11.05.11г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ т.о. Решението е мотивирано и допълнително с липсата на доказателства за вина за извършеното въздействие върху електромера, както и че не следва да се съобразява законодателната промяна на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като правоотношенията между страните са възникнали преди изменението.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: Следва ли да се приеме, че съществува законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. Позовава се и на решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/12г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., както и цитираното от касатора решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/12г. на І т.о. и служебно известното на състава решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. Така както е поставен въпросът по настоящото дело от значение за спора е неговата първа част, по която е налице практика на ВКС при действието на ЗЕ преди изменението с ДВ бр.54/12г. От друга страна по въведената втора част на въпроса за прилагането на норми, които не са били действащи към момента на развитие на правоотношението, във връзка с корекцията на сметки, не е налице практика на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 245.88 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 549/19.03.14г., постановено по гр.д.№ 3606/2013г. от Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 245.88 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.