3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
Гр.София, 26.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 99 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 118/09.07.13г., постановено по в.гр.д.№ 266/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 156/21.02.13г. по т.д.№ 7/12г. на Варненския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на С. М. Д. и С. Ан Д., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. сумата от 121092.80 евро, получена на неосъществено основание – развален предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.09.07г., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и сумата от 12295.19 евро – лихва за забава за периода 22.07.10г. – 17.06.11г. на основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор, по силата на който касаторът се е задължил да изгради съгласно утвърден архитектурен проект и да прехвърли на ответниците правото на собственост върху описаните в договора апартамент и ски гардероб. Ответниците са изпълнили задължението да заплатят изцяло цената по договора, докато касаторът съществено се е отклонил от уговорките в договора. Изграденият обект е на 55 % завършеност с намалена квадратура и с по-неблагоприятно изложение в сравнение с идейния проект, което е дало основание на ответниците с нотариална покана от 15.07.10г. да развалят договора и да искат връщане на платената цена.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият и вторият въпроси: „Следва ли да се счете за добросъвестна онази страна по двустранен договор, която не е изпълнила точно и в срок свое насрещно задължение, от което зависи изпълнението на задължението на другата страна и освобождава ли се тя от отговорност?” и „Налице ли е съществено отклонение от договорените условия, разминаването само в квадратурата на процесния апартамент при условие, че страните са уговорили клауза за обезщетяване при констатирано различие между договорената такава и фактически изградената квадратура?” са поставени изцяло във връзка с установените от въззивния съд факти по спора. Отговорът на така въведените въпроси са извеждат от правните норми, но предполагат приети за доказани определени факти – плащане на цената и съответствие или несъответствие между договореното и изпълненото задължение. Решаващият състав на апелативния съд е коментирал доказателствата по спора, включително счетоводното отразяване на направените плащания, както и не само разминаването в квадратурата на обекта, но и месторазположението му и степента на завършеност. Тези факти са обосновали извода за неточно изпълнение на задълженията на строителя и съответно, че изявлението за разваляне е произвело действие. Въведените доводи от касатора по посочените въпроси представляват по същество оплакване на неправилност на въззивния акт. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
Третият и четвъртият въпроси: „Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба и обвързана ли е тя при своята проверка от направените във въззивната жалба оплаквания?” и „Какво е съдържанието на термина „Въззивният съд докладва жалбите и отговорите?” са поставени принципно. На тези въпроси е дадено разрешение в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Разноски се дължат на ответниците, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118/09.07.13г., постановено по в.гр.д.№ 266/13г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.