5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
[населено място], 05.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3352 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование – [фирма]/, [населено място], срещу решение № 126 от 13.05.2013г. по в.т.д. № 592/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 1146 от 05.07.2012г. по т.д. №2848/2011г. на Варненски окръжен съд, ТО, като вместо това [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], на осн. чл.55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД недължимо заплатени на крайния снабдител 36 858,94 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.11.2011г. до окончателното заплащане на задължението, както и събрана лихва за забава на същата сума в размер на 8019,27 лева, получена като цена за потребление на ел. енергия по дебитно известие [ЕГН] от 06.11.2008г., начислено без основание по сметка на клиент №[ЕГН] за търговски обект с аб. №5261035 по справка за корекция на показания за периода от 07.08.2008г. до 04.11.2008г., на основание съставен от разпределител констативен протокол №012890/04.11.2008г., по реда на чл.38 ал.3 т.2 от раздел 2 на Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, както и сумата от 9 194 лева – разноски за водене на делото в двете инстанции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средството за търговско измерване, който въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК се мотивира с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а от ЗЕ. Твърди се,че процедурите нямат санкционен характер, а са форма на определяне чрез фикция на доставеното и потребено количество електроенергия. Излагат се и доводи, че корекционните процедури са претенция за реално изпълнение, както и че чрез тях се постига баланс между интересите на отделния потребител, ползващ неотчетена енергия и интереса на потребителите, чиито измервателни уреди отчитат цялото потребление. Наред с това, касаторът поддържа, че съществуващата в момента съдебна практика е в противоречие със съдебната практика, установена от Гражданско отделение на ВКС по отношение на правоприлагането в случаите на празнота в правото. Позовава се и на действаща след 17.07.2012г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползувателя на ел. енергията, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в съответствие с която е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, поради което такава санкция не може да бъде установена едностранно посредством приетите от него и обвързващи потребителите клаузи на Общи условия. Направен е и извод за недопустимост на едностранната корекционна процедура, тъй като на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, които я уреждат, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие.
Формулираният от касатора въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимостта на начислените и заплатени суми за потребление на електрическа енергия за минал период. Уважаването на предявения осъдителен иск обаче, е обосновано от въззивния съд не само с липсата на законово основание за едностранно коригиране на сметките от доставчика на ел. енергия, но е мотивирано и с нищожност на клаузата от общите условия, допускаща възможност за корекции на сметките за минал период. След като произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Наред с това следва да се отбележи, че по отношение на въведения от касатора правен въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
По поставения в изложението въпрос е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, с които въззивната инстанция се е съобразила и която настоящият състав споделя, като не намира основание да даде различно разрешение.
Сочената от касатора необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС не се извежда и от твърдение за настъпили изменения в обществените условия в периода след постановяването на решенията, формиращи трайната съдебна практика до настоящия момент. От друга страна посочените в изложението промени в законодателството не налагат осъвременително тълкуване, защото с тях се изменя самият приложим закон, като се предвижда изрично едно ново правомощие на доставчика на електрическа енергия, която не му е било предоставено от законодателя досега. Тези промени не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за период, предхождащ изменението на ЗЕ. Нещо повече, изричното предвиждане на възможността за провеждане корекционна процедура с изменението на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012г./, потвърждава извода,че до изменението на закона такава възможност не е била налице, а не че законът е бил непълен или неясен. Поради това не е налице и празнота на закона в уредбата на регулираната материя, в който случай само би било допустимо приложението по аналогия на закона.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за фазата на селектиране на касационната жалба в размер на 2500 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 13.05.2013г. по в.т.д. № 592/2012г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] /предишно наименование- [фирма]/, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], бул. „В. В. 258, Варна Т. – Г, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], Промишлена зона Дълга лъка –Мелница, сумата от 2500 лева, направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.