2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
Гр.София, 27.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4509 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 338/25.06.13г., постановено по т.д.№ 256/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено решение № 673/20.12.12г. по т.д.№ 762/12г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Д. Г. М. за признаване за установено спрямо [фирма], че вписаното обстоятелство в търговския регистър при ПОС с решение № 4400/12.07.01г. по ф.д.№ 2164/01г. внасянето като непарична вноска на съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общинско място, включено в парцел V – Административна сграда от кв.170 – нов по плана на [населено място] – ЦГЧ, е несъществуващо, за заличаване на това обстоятелство и за обезсилване на съдебното решение, като с това решение на апелативния съд е отказано и одобряването на съдебна спогодба между страните от 29.05.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като посоченото от ищеца обстоятелство не е вписано в търговския регистър, за да се иска признаването му за несъществуващо, съответно съдебното решение не е порочно и сключената спогодба е с несъществуващ предмет.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касационната жалба, както и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационните основания са посочени като такива по чл.281, т.3 ГПК, само е възпроизведена законовата норма, жалбата е изцяло бланкетна, поради което не е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 338/25.06.13г., постановено по т.д.№ 256/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.