5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
[населено място], 27.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2465 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. срещу определение от 15.06.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата им с вх.№5840/30.04.2015г. за допълване на постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение от 21.03.2015г. по същото дело в частта за разноските.
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, в допълнителното решение от 21.03.2015г. че вече се е произнесъл по въпроса за разноските. Посочват,че с това решение съдът се е произнесъл само по молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските по предявените от тях искове за обезщетения за вредите, претърпени от смъртта на техния баща Т. М. Т.. Твърдят, че неправилно оставената без разглеждане молба за изменение на допълнителното решение в частта за разноските, касае разноските по исковете за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка В. Д. Т..
Ответникът по жалбата, Гаранционен фонд, не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С постановеното на 07.01.2013г. решение по гр.д. №6621/2010г., Софийски градски съд, ГК, І – 5 състав, се е произнесъл по исковете на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. срещу Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на техните родители В. Д. Т. и Т. М. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г.. С постановеното на 23.07.2013г. решение по гр.д.№4549/2013г., САС е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за сумите от по 20 000 лева за всяка от ищците /разликата между дължимите 70 000 лева за първите три ищци и дължимите 80 000 лева за последната ищца и присъдените с решението суми/ и е осъдил Гаранционен фонд да заплати на всяка от ищците по още 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т. М. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.07.2008г. и 19 452,61 лева разноски съобразно уважената част от жалбата, като е потвърдил решението в останалата обжалвана част. В мотивите на въззивното решение САС е обсъждал жалбата на ищците срещу решението на СГС само в частта по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на Т. М. Т..
Ищците са подали молба за допълване на решението, като са поискали въззивният съд да се произнесе и по жалбата срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу Гаранционния фонд искове по чл.288 от КЗ за обезщетение за вредите, претърпени вследствие смъртта на тяхната майка В. Д. Т. за разликата до пълния предявен размер от 85 000 лева за ищцата Д. М. и от 75 000 лева за всяка от другите ищци. Също така от пълномощника на ищците е подадена и молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. М. Т., като е поискано вместо 19 452,61 лева, на ищците да бъдат присъдени 24 270 лева или още 4 817,39 лева. Видно от текста на молбата размерът на претендираните разноски е определен въз основа на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение само по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на Т. М. Т., съобразно уважената и отхвърлена част от тези искове, като в представените по делото доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение е посочено каква част от възнаграждението е заплатена за процесуалното представителство по тези искове.
Въз основа на постъпилите молби, въззивната инстанция е постановила решение от 21.03.2015г по гр.д. №4549/2013г., с което е допълнила решението си от 23.07.2014г., като е отменила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.288 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на В. Д. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., за сумите от по 20 000 лева за всяка от ищците /разликата между дължимите 70 000 лева за първите три ищци и дължимите 80 000 лева за последната ищца и присъдените с решението суми/ и е осъдила Гаранционен фонд да заплати на всяка от ищците по още 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Д. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.07.2008г. и 19 452,61 лева разноски, съобразно уважената част от жалбата. Със същото решение САС е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решение №1572/23.07.2014г. по в.гр.д.№4549/2013г. в частта за разноските.
Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. са подали частна жалба срещу допълнителното решение в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Същевременно те са подали и молба вх.№5840/30.04.2015г. по чл.248 от ГПК за изменение на допълнителното решение в частта за разноските.
С обжалваното определение от 15.06.2015г. по гр.д. №4549/2013г., Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата им с вх.№5840/30.04.2015г., като е приел, че допълнителното решение съдържа и произнасяне по молба по чл.248 от ГПК, като срещу това произнасяне има постъпила частна жалба и компетентен да се произнесе по нея е ВКС.
Този извод на въззивния съд е неправилен. С допълнителното си решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г., САС е присъдил на ищците разноски в размер на 19452,61 лева, наред с разноските в същия размер, присъдени с .решение №1572/23.07.2014г. по същото дело..Ищците са поискали в срок изменение на размера на разноските, присъдени с първото решение и по тази молба съдът се е произнесъл с допълнителното решение от 21.03.2015г., като я е оставил без уважение. Присъдените с допълнителното решение разноски, не са били предмет на първата молба по чл.248 от ГПК, съответно произнасяйки се по нея, съдът не е могъл да ги вземе предвид при преценката на нейната основателност. Поради това с постановяването на допълнителното решение по исковете по чл.288 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В. Д. Т. и присъждането на допълнителни разноски, за ищците се е породило правото в едномесечен срок от връчването на това решение да поискат неговото изменение в частта за разноските. Този срок е спазен, представен е и списък на разноските за въззивното производство, поради което искането на жалбоподателите за изменение по реда на чл.248 от ГПК е допустимо.
Следва да се отбележи, че в мотивите на решението по чл.250 от ГПК въззивният съд е изложил съображения, че целият дължим размер на разноските за въззивното производство по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на Т. М. Т. и на В. Д. Т., възлиза на 42% от 46 200 лева, тоест 19 404 лева. Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на допълнителното решение от 21.03.2015г., с което се присъждат допълнително още 19452,61 лева към първоначално присъдените разноски. От компетентността на въззивния съд е да прецени дали е налице явна фактическа грешка в диспозитива на допълнителното решение и съответно да отстрани същата, преди да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по молбата на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. с вх.№5840/30.04.2015г.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 15.06.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М., с вх.№5840/30.04.2015г. за допълване на постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение от 21.03.2015г. по същото дело в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената от Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. молба вх.№5840/30.04.2015г. по чл.248 от ГПК за изменение на решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските.
След произнасяне на въззивния съд по молбата по чл.248 от ГПК, делото да се върне на ВКС за произнасяне по частната жалба срещу решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК с вх.№10291/28.08.2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.