3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№285
[населено място],09.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №996 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение №33 от 05.02.2014г. по т. д. №173/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №6765 от 10.10.2013г. по в.гр.д. №1976/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излага съображения, че е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК относно вземане по запис на заповед, издаден от физическо лице, поради което делото не е търговско. Поддържа, че дори да се приеме, че делото е търговско, то с оглед цената на иска от 10 040 лева подлежи на касационно обжалване. Излага доводи, че съгласно особените правила на заповедното производство цената на установителния иск по чл.422 от ГПК се определя от общата сума, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, респективно изпълнителният лист въз основа на същата.
Ответницата по жалбата, С. Х. Н., не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че искът по чл.422 ал.1 от ГПК с цена 9000 лева попада в приложното поле на чл.280 ал.2 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че вземането на ищеца произтича от абсолютна търговска сделка – издаден запис на заповед.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка /чл.286 ал.2 от ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ/, поради което по арг. на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, делото е търговско. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че цената на установителния иск по чл.422 от ГПК се определя от общата сума, включително и разноските, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, респективно изпълнителният лист въз основа на същата. Съгласно чл. 412 т. 6 от ГПК заповедта за изпълнение съдържа: „задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да заплати“. В този смисъл, „задължението“ на длъжника по заповедта за изпълнение, включва всички заявени и уважени вземания на кредитора, включително обезщетението за забава, начислени до датата на подаване на заявлението. Изтеклите лихви след депозиране на заявлението представляват законна последица от уважаването му, какъвто характер имат и разноските, направени в заповедното производство. В общия исков процес прибавянето на изтекли лихви след предявяването на иска, както и искането на разпределение на отговорността за разноски нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не формират цената на иска.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №33 от 05.02.2014г. по т. д. №173/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.