3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
[населено място],17.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2694 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №196 от 25.04.2014г. по т.д. №3288/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 от ГПК, касационната му жалба срещу решение от 29.03.2013г. по в.гр.д. №12103/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен частичният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу [фирма] за заплащане на 1900 лева, от които 900 лева – платена първоначална вноска и 1000 лева – платени месечни лизингови вноски за периода от м.06.2007г. до м.01.2009г., и е уважен насрещният иск на [фирма] срещу [фирма], [населено място], по чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за сумата от 9500 лева – част от дължимите лизингови вноски за периода от м.03.2009г. до м.09.2010г. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че делото е търговско, тъй като макар и страните да имат качеството на търговци, производството не е разглеждано по реда за търговските спорове.
Ответникът по частната жалба [фирма], в качеството на правоприемник на [фирма] не изразява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че искът по чл.55 ал.1 от 33Д за сумата 1900 лева, от които 900 лева – платена първоначална вноска и 1000 лева – платени месечни лизингови вноски за периода от м.06.2007г. до м.01.2009г. и искът по чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за сумата от 9500 лева – част от дължими лизингови вноски по договор за лизинг, попадат в приложното поле на чл.280 ал.2 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на част от обективно съединените искове под 10 000 лева, поради което правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в частта по тези искове. Съгласно чл.365 т.1 от ГПК търговски е всеки спор, отнасящ се до търговска сделка, а в случая спорът касае изпълнението и последиците от прекратяването на договор за лизинг, който е търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 т.15 от ТЗ. Твърдението,че спорът не е бил разгледан по реда за търговските спорове, съставлява довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което би могло евентуално да обуслови събиране на нови доказателства във въззивното производство, но не се отразява на преценката за допустимост на касационното обжалване.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №196 от 25.04.2014г. по т.д. №3288/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 29.03.2013г. по в.гр.д. №12103/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен частичният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу [фирма] за заплащане на 1900 лева, от които 900 лева – платена първоначална вноска и 1000 лева – платени месечни лизингови вноски за периода от м.06.2007г. до м.01.2009г., и е уважен насрещният иск на [фирма] срещу [фирма], [населено място], по чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за сумата от 9500 лева – част от дължимите лизингови вноски за периода от м.03.2009г. до м.09.2010г. определение №284 от 26.09.2014г. по т. д. №2172/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.