5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 08.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2586 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма] срещу решение №ІV-59 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №666/2014г. на Бургаски окръжен съд, 4 въззивен граждански състав, с което е отменено решение №101/14.01.2014г. по гр.д. №4117/2013г. на Бургаски районен съд и е прогласена на основание чл.26 ал.1 предл. трето от 33Д нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот: 3162/4940 .ид. части от овцеферма, представляваща част от недвижим имот №000153 категория девета, находящ се в землището на [населено място], Бургаска област, ведно с построения стопански обект – овчарник, с площ от 388 кв.м., който договор е обективиран в нот. акт №188 т.І-4, рег.№3385, дело №172/26.05.2008г. на нотариус И. Б., рег.№342 на НК, сключен между [фирма], в несъстоятелност, в качеството му на продавач, и ответника [фирма], в качеството му на купувач, поради противоречието му с добрите нрави.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице противоречие на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Поддържа, че страните по процесната сделка, представлявани от надлежно упълномощени пълномощници, свободно са договорили еквивалентност на престациите при условията на чл.9 от ЗЗД. Подробни съображения излага в касационната жалба.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1.Нееквивалентността на престацииите по една сделка представлява ли нарушение на добрите нрави и съответно обосновава ли нейната нищожност по чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД или евентуално е основание за нейната унищожаемост по чл.27 от ЗЗД?; 2.Изплащането на цената по сделка за покупко- продажба на недвижим имот по данъчната му оценка, която е по – ниска от средната пазарна стойност на същия, представлява ли неравностойност на престациите, предвид свободата на договаряне на продажната цена по реда на чл.9 от ЗЗД?; 3.Кога е налице нееквивалентност на престациите – само при липса на насрещна престация или при всяко несъответствие на престациите?; 4.Когато продажната цена по договор за покупко- продажба е заплатена на продавача от купувача, въпреки че същата е уговорена под средната пазарна цена за имота, налице ли е нееквивалентност на престациите, предвид съвпадащото волеизявление на страните по договора? 5.За да се приеме,че са нарушени добрите нрави с определена сделка, трябва ли същата да нарушава правен принцип, който не е формулиран в закона, но е от значение за обществото като цяло или единствено за конкретен правен субект? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В същото решение съставът на ВКС приема, че тази неравностойност на престациите би следвало да е такава,че практически да е сведена до липса на престация. Позовава се и на противоречие на въззивното решение с приетото в решение от 23.06.2009г. по гр.д. №3844/2008г. на СГС, ГК, І-4 състав, решение от 19.05.2010г. по гр.д. №2606/2008г. на Добрички районен съд и решение от 26.11.2012г. по гр.д. №165/2011г. на САС, ГК, 2 състав.
Ответникът [фирма], /н./, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие със закона и установената задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че тъй като договорената от пълномощника на ищцовото дружество, продавач по сделката, цена на имота, е много по- ниска от цената, за която то го е придобило пет месеца по – рано и е занижена 6,83 пъти спрямо средната пазарна цена, а липсват данни за други уговорки между страните, обосноваващи такова голямо занижение, то е налице такава липса на еквивалентност на насрещните престации по оспорения договор, която нарушава изискването за справедливост и респективно накърнява добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият поставен въпрос е обуславящ изхода на спора, но по отношение на него не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ГПК. В решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., което е посочено в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, се приема, че липсата на еквивалентност на престациите по една сделка представлява нарушение на добрите нрави, когато отклонението от пазарната стойност води до съществена неравностойност на престациите или практически до липса на престация. Възможността липсата на еквивалентност на престациите по една сделка да представлява нарушение на добрите нрави, съответно основание за нищожност на сделката, е приета и в служебно известните на съда решение №1291 от 03.02.2009г. по гр.д.№5477/2007г. на ВКС, ГК, V г.о., решение №1444 от 04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на ВКС, V г.о., решение №160 по гр.д.№325/2004г. на ВКС, ІІ г.о., както и в представеното от ответника по касация решение №615 от 15.10.2010г. по гр.д.№1208/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Наличието на задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанията по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата и е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Вторият и третият поставени от касатора материалноправни въпроси са относими към предмета на спора, но не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Съдът не е излагал доводи, че винаги продажбата на недвижим имот по данъчна оценка, която е по- ниска от средната пазарна стойност на имота, съставлява нарушение на добрите нрави и респективно води до нищожност на договора. Въззивният съд е уважил предявения от касатора установителен иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД като е изтъкнал, че тъй като договорената от пълномощника на дружеството – продавач цена на имота е много по- ниска от цената, за която дружеството го е придобило пет месеца по – рано и е занижена 6,83 пъти спрямо средната пазарна цена, то е налице такава липса на еквивалентност на насрещните престации по оспорения договор, която нарушава изискването за справедливост и респективно накърнява добрите нрави. Тоест изводът за основателност на предявения иск е обусловен от преценката за съотношението на уговорената цена, близка до данъчната оценка, с пазарната стойност на имотите. Формираните от въззивния съд правни изводи на база на приетите за установени факти, а именно за наличие или липса на такова фрапантно несъответствие на насрещните престации по договора, което да се приеме за нарушаващо принципите на добросъвестността и морала, са от значение за правнилността на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Въпросът за това дали преценката за еквивалентност на престациите зависи от заплащането на уговорената цена, също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е обсъждал този въпрос в мотивите си и съответно той не е обусловил крайния му извод за основателност на предявения иск.
Последният въпрос в изложението е теоретично поставен, но дори и да се приеме за обуславящ изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, по отношение на него не са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът в мотивите си е установил, че е нарушено изискването за справедливост,а това съставлява накърняване на добрите нрави. По този начин съдът е съобразил разясненията дадени с ТР №1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., на ОСTK на ВКС, в което се посочва, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-59 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №666/2014г. на Бургаски окръжен съд, 4 въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.