3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
Гр.София, 15.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 914 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Никола В. М., като [фирма], [населено място], общ.М., обл.П. срещу решение № 539/06.11.13г., постановено по т.д.№ 530/13г. от Пловдивския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 12/08.02.13г. по т.д.№ 503/11г. на Пловдивския окръжен съд за признаване на установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 38316.10 евро по 4 броя записи на заповед от 28.07.09г. с падежи на 01.08.09г., за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 8956/10г. от Пловдивския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора за финансов лизинг от 05.02.07г. и от 03.01.08г., като на 20.08.09г. са подписани две споразумения към тези договори за уточняване на размера на съществуващите към тази дата задължения и са приети нови планове за тяхното погасяване. Съгласно клаузите по споразуменията за обезпечение за изпълнението на задълженията на лизингополучателя, същият предварително е издал по четири броя записи на заповед на 28.07.09г. с падежи на 01.08.09г., на 01.08.09г., на 01.08.10г. и на 01.08.11г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.06.10г. е настъпил падежа на два от записите на заповед по първото споразумение за сумата от 17660.04 евро и на два от записите на заповед по второто споразумение за сумата от 22347.37 евро, или общо в размер на 38316.10 евро. Изложени са съображения, че задълженията на лизингополучателя по договорите за финансов лизинг, преуредени със споразуменията, са в размер на 74939.79 лв. или 38316.06 евро.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса „Когато са предоговорени срокове за плащане и размера на лизинговите вноски на вече възникнали и незаплатени по силата на договора за лизинг задължения, което предоговаряне е в резултат на невъзможността на лизингополучателя да обслужва задълженията си редовно и в срок, може ли да се приеме, че в резултат на предоговарянето, което се изразява в удължаване на срока, определяне на нови падежи на плащане, представяне на гратисен период и промяна на договорената лихва, тези задължения са погасени и са заменени с други – нови и различни правоотношения от съществуващия договор за лизинг ?”. Посочени са решения на П., на ВАС и решение № 118/09.07.10г. по т.д.№ 722/03г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 609/15.01.09г. по т.д.№ 323/08г. на І т.о. на ВКС.
По така въведения въпрос от касатора не е налице противоречие в практиката на ВКС. С решение № 138/22.08.2013г. по т.д.№ 27/12г. ІІ т.о., поставено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на въпроса в смисъл, че изменението с анекс на сключен договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорната лихва и сроковете за плащане не погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, не го заменя с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. не представлява обективна новация.
В конкретния случай със споразуменията от 20.08.09г. към двата договора за финансов лизинг страните изрично са приели, че чрез издадените предварително записи на заповед на 28.07.09г. се обезпечава изпълнението на лизингополучателя съгласно предоговорените задължения за неплатените лизингови вноски.
По тези съображения поставеният правен въпрос е разрешен от ВКС чрез уеднаквяване на съдебната практика, а от друга страна страните по спора са заявили съгласие за обезпечаване на задълженията на лизингополучателя с издадените записи на заповед, поради което волята им е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъла на приетото правно разрешение в практиката на ВКС.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за производството по представения списък по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане от 28.02.14г. в размер на 2338.56 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 539/06.11.13г., постановено по т.д.№ 530/13г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Никола В. М., като [фирма], [населено място], общ.М., обл.П., [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2338.56 лв. /Две хиляди триста тридесет и осем лв. и 56 ст./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.