3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
Гр.София, 23.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1672 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П., [фирма] и К. А. Г., [населено място] срещу решение № 101/24.02.2014г., постановено по т.д.№ 14/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 481/21.10.2013г. по т.д.№ 789/12г. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумите от 197844.68 лв. главница, 6481.50 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011г. до 05.06.2012г., 800 лв. такси за обслужване на кредита, законна лихва от 06.06.2012г. до изплащане на главницата и направените в заповедното производство разноски от 4102.52 лв., юридическото лице като кредитополучател, а физическите лица като солидарни длъжници по договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № КБ-1091/23.04.2008г. и анекси към него № 1 от 26.03.2009г. и № 2 от 15.07.2009г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че длъжниците по договора за револвиращ кредит от 23.04.2008г. имат непогасени пет вноски за редовна лихва от по 1550 лв. всяка – общо сумата от 7750 лв. и съгласно т.17,т.4,1 от договора при допуснато просрочие на всяка една от вноските по кредита и /или на начислените лихви за всеки един от договорените падежи, се създават предпоставки банката да упражни едностранно своето потестативно право да направи целия кредит предсрочно изискуем, което право може да се упражни и с подаване на заявление от банката по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Касаторите поставят по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК следните въпроси: „Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.481, вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ?”, „Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит или е необходимо изявление на банката в този смисъл?”, „Допустимо ли е в производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца?”, „Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл.417, т.2 ГПК?”, „Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?”.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въведените от касаторите правни въпроси е постановено Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. от ОСГТК на ВКС, което е било висящо към момента на депозиране на касационната жалба, поради което касационното обжалване се допуска за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 4102.52 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101/24.02.2014г., постановено по т.д.№ 14/14г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Д. Н. П., [фирма] и К. А. Г., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4102.52лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касаторите с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.