3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
Гр.София, 10.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4178 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 284/29.05.13г., постановено по т.д.№ 325/13г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 679/27.12.12г. по т.д.№ 225/11г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска за признаване за установено, че [фирма] и И. Т. Д., [населено място] дължат солидарно на [фирма] по заповед за изпълнение № 11355/15.11.10г. по ч.гр.д.№ 17844/10г. на Пловдивския районен съд сумата в размер над 6089.85 евро на основание запис на заповед от 04.07.08г. с падеж на 01.08.09г. до разликата на пълния предявен размер от 36166.04 евро, както и е отхвърлен изцяло искът за сумата от 68859.84 евро, дължима на основание запис на заповед от 04.07.08г. с падеж на 01.08.08г. за 68859.84 евро.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за финансов лизинг с обща стойност на лизинговото имущество от 574818.48 евро с уговорени първоначална вноска и последващи 84 разсрочени вноски, дължими за периода от 01.08.08г. до 01.07.15г. Лизингополучателят е издал в полза на лизингодателя два записа на заповед, всеки за сумата от 68859.84 евро, първият с падеж на 01.08.08г., а вторият – на 01.08.09г. Изложени са съображения, че записът на заповед с падеж на 01.08.08г. обезпечава вземанията за 12 месечни лизингови вноски, а този с падеж на 01.08.09г. – за следващите 12 месечни вноски, с което се изчерпа обезпечителната функция на двата менителнични ефекта. По записа на заповед с падеж на 01.08.08г. задължението е погасено чрез плащане, а по записа на заповед с падеж на 01.08.09г. съществуващото задължение по каузалното правоотношение е за сумата от 6089.85 евро, в който размер е уважен установителният иск.
Касаторът поставя два въпроса относно обезпечителната функция на записа на заповед за изпълнение на задължението по каузалното правоотношение: Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед за обща сума, която дължи по сделката, дали всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договора за годината, за която е издаден съответният запис на заповед, или отделните записи на заповед обезпечат изпълнението на всички вземания на кредитора и респ. дали всеки запис на заповед обезпечава само вземания по сделката, които са станали изискуеми до датата на падежа му или менителничният ефект може да бъде използван за събиране на всички вземания по сделката, които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство. Сочи съдебни решения, в които са дадени противоречиви отговори на идентични въпроси.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г. на ВКС, І т.о. на настоящия състав, постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на поставените правни въпроси. Разрешението е, че в производството по чл.422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. В същия смисъл е и решение № 86/18.06.13г. по т.д.№ 139/12г. на ВКС, ІІ т.о.
Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/29.05.13г., постановено по т.д.№ 325/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.