3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
Гр.София, 14.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2130 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария Х. С., [населено място] срещу решение № 131/29.01.14г., постановено по гр.д.№ 4131/12г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 13.07.12г. по гр.д.№ 8704/11г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против ЗД „А.”, [населено място] за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ в размер на сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 21.08.10г. и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на иска до предявения размер от 200000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗД „А.”, [населено място] не взема становище по жалбата. Същият е подал частна жалба срещу определение № 819/08.04.14г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По частната жалба е образувано ч.т.д.№ 2129/14г. по описа на ВКС, І т.о., присъединено към настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 21.08.10г. при ПТП на ищцата – настоящ касатор са причинени телесни увреждания, като вина за настъпването им има лицето Х. Т., водач на МПС и застраховано лице при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобила, с който е причинено ПТП. Въззивният съд е констатирал, че образуваното наказателно производство срещу Т. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 НК е прекратено с постановление от 15.06.11г. от прокурор при ОП – [населено място], тъй като лицето към момента на извършване на деянието не е разбирало свойството и значение на извършеното и не е могло да ръководи постъпките си. Решаващият състав е изслушал заключение на психиатрична експертиза и на база на заключението на същата е приел, че делинквентът страда от психично заболяване – биполярно афективно разстройство и към момента на непозволеното увреждане не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си. Изложените съображения за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ са основани на характера на отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от задължението на застрахования да обезщети вредите на третото пострадало лице. Въззивният съд е приел, че застрахователната защита отпада, когато застрахованият е освободен от отговорност, какъвто е случая по чл.47 ЗЗД за неспособния делинквент.
Касаторът поставя въпроси за кредитирането от въззивния съд на заключение на вещо лице, изготвено без личен преглед на освидетелствания; за ползването от вещото лице на данни, предоставени му от друг лекар и на експертно заключение в наказателното производство; за излагане на мотиви защо се възприема заключението; както и за обема на застрахователното покритие, когато увреждане е причинено от лице, което не носи наказателна отговорност и при безвиновно поведение на правоспособен водач.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, който е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, е свързан с отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при причинено увреждане от лице, което е освободено от наказателна отговорност, тъй като не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, както и за евентуалната гражданска отговорност на това лице спрямо пострадалия от деликта. Останалите поставени от касатора въпроси са относими изцяло към правилността на решението с оглед позоваването на допуснати нарушения на процесуалните правила. Тези въпроси са обусловени от разрешението на въпроса за отговорността на застрахователя по прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди на увреденото лице.
По значимия за изхода на спора правен въпрос не е налице практика на ВКС, а само съображения относно суброгационното право на застрахователя в ППВС № 7/77г., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, който съставът уточнява в следния смисъл: „Застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” включва ли в обема си случаите, при които увреждането е причинено лице, което е неспособно по смисъла на чл.47 ЗЗД?”.
Касаторът не дължи държавна такса, тъй като е освободен от заплащането й.
Частната жалба, по която е образувано ч.т.д.№ 2129/14г. по описа на ВКС, І т.о., подлежи на разглеждане с оглед произнасянето по същество по касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131/29.01.14г., постановено по гр.д.№ 4131/12г. от Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.