4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
Гр.София, 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4636 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие, [населено място] срещу решение № 1435/02.07.13г., постановено по т.д.№ 4256/12г. от Софийския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение от 03.07.12г. по т.д.№ 2950/11г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 620345.99 евро, представляваща пропусната печалба от едностранно прекратяване на договор от 28.11.2008г., ведно със законната лихва от 22.07.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възложителят по договор за изработка от 28.11.2008г. се е отказал от договора на основание чл.268 ЗЗД поради слабости и пропуски в инвестиционния проект, които водели до липса на целесъобразност от изпълнение на предвидените в проекта дейности, като реализацията му не би осигурила ефективност при разходването на бюджетните средства, свързани с извършването на определени дейности с обществено значение. Решаващият състав подробно е изложил съображения по въведените в процеса твърдения и доводи на възложителя, обвързани с други основания за прекратяване на облигационното отношение – обективна невъзможност за изпълнение, виновно неизпълнение, както и по реда на чл.43, ал.3 ЗОП. Изводите са изградени след тълкуването на изявленията на възложителя в разменената кореспонденция между страните и съобразно със събраните по делото доказателства. В частта на решението, предмет на касационното обжалване, апелативният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК. Основание за присъждане на претендирата сума е печалбата, която изпълнителят би получил, ако не бе налице едностранен отказ от договора по чл.268 ЗЗД. Тази печалба е определена като пропусната полза в размер на 10 % от стойността на договора съгласно изслушаната икономическа експертиза при изчисляване на средната печалба за 2009г. и за 2010г. и след приспадане на печалбата, заложена от по 10 % в отчетите за действително извършени СМР за периода до 02.09.09г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя три въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос „Налице ли са основателни причини по смисъла на чл.268 ЗЗД ответникът да се откаже от договора за изработка?” е обвързан с довода, че въззивният съд не е изложил съображения дали сочените причини са основателни. Така поставен въпросът изисква преценка на фактите и обстоятелствата по конкретния спор. В производството по делото е било безспорно, че извършването на СМР е било спряно, както и че било направено и предложение за прекратяване на договора по общо съгласие на страните. Съставът на апелативния съд е обсъдил всички въведени в процеса от възложителя основания за прекратяване, съответно разваляне на договора и след тълкуване на волеизявленията му до изпълнителя е направил извод за правните им последици. В този смисъл съдът е подвел към правната норма посочените фактически твърдения на страната. В случай че възложителят се позовава на прекратяване на облигационната връзка, да твърди, че причините за заявения му отказ от договора са неоснователни е несъстоятелно, след като извънсъдебно не се позовал и не е доказал в процеса виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Евентуалните грешки на съда при формиране на вътрешното му убеждение по обсъждане на доказателствата по спора биха представлявали необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по допускане на касационното обжалване.
Вторият въпрос е „Какъв е размерът на печалбата, която изпълнителят следва да получи вследствие на прекратяването на договора на основание чл.268 ЗЗД – печалбата от изпълнението на целия договор или само печалбата от извършената до момента работа?”. Касаторът сочи решение № 337/92г. на ВКС, 5 чл.състав. В това решение е прието, че при отказ от договора за изработка по чл.268 ЗЗД преди окончателно довършване на уговорените СМР възложителят дължи направените разходи, извършената работа и печалбата, а не процент от уговорената глобална сума като възнаграждение по договора. Присъдена е стойността на действително извършената работа по предявения от ищеца иск, а не според впоследствие поддържаната от него теза в процеса, че му се дължи процент от уговореното възнаграждение. Следователно в практиката не е отречено правото на изпълнителя да претендира печалбата, която би получил от изпълнението. Съставът на ВКС намира, че не е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос, което да обуславя допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Нормата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като законодателят е направил разграничение между разходите, работата и печалбата. Докато разходите и работата следва да са направени, съответно извършена до прекратяване на договора, то печалбата е тази, която би се получила от изпълнението, ако поръчващият не бе заявил отказ.
Третият въпрос за предпоставките за възникване на правото на възложителя за едностранно прекратяване на договора по реда на чл.43, ал.4 ЗОП е поставен теоретично, тъй като възложителят не е упражнил това свое право в конкретния случай. Обстоятелството, че възложителят е в невъзможност да финансира обекта, е въведено с касационната жалба, поради което не следва да се обсъжда.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1435/02.07.13г., постановено по т.д.№ 4256/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.