2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
[населено място],_18.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №356 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. С., в качеството й на особен представител на Р С. М. срещу определение №5321 от 18.12.2014г. по в.гр.д. № 989/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на адвокат С. за определяне на възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и на отговор на касационна жалба.
Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за неправилно и моли същото да бъде отменено. Посочва,че Благоевградски окръжен съд не се е произнесъл по направеното от нея искане да й се определи възнаграждение за изготвяне на касационната жалба от името на Р С. М. и отговор на касационната жалба на противната страна. Впоследствие ВКС на РБ в определението си по чл.288 от ГПК приел,че възнаграждението е следвало да бъде определено предварително преди администриране на касационната жалба и на отговора. Счита, че в производството във всяка инстанция ищецът следва да бъде задължаван да заплати възнаграждение за назначения особен представител на ответната страна, независимо от изхода на спора. Позовава се на ТР №6/2012г .на ОСГТК на ВКС, съгласно което възнаграждението на особения представител следва да бъде разграничено от отговорността за разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Адвокат П. С., в качеството й на особен представител на Р С. М. е подала касационна жалба срещу решение №544/22.01.2013г. по в.гр.д. №989/2012г. на Благоевградски окръжен съд. С молба от 25.02.2013г. същата е поискала от Благоевградски окръжен съд да й бъде определено възнаграждение за представителство пред ВКС. С определение от 26.02.20013г. Благоевградски окръжен съд е отказал да определи възнаграждение, като е приел,че въпросът е от компетентността на ВКС. С определение от 03.11.2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №544/22.01.2013г. по в.гр.д. №989/2012г. на Благоевградски окръжен съд, като е оставено без уважение искането на адвокат П. С., в качеството й на особен представител на Р С. М., за определяне на възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и на отговор на касационната жалба. Адвокат С. не е поискала в срока по чл.248 от ГПК изменение на определението на ВКС на РБ в частта за разноските, с което е преклудирана възможността за преразглеждане на въпроса за дължимите разноски, включително и тези за възнаграждението на особения представител. С оглед на това е правилен изводът на Благоевградски окръжен съд, че след приключване на производството по делото`, същият не е компетентен да се произнася по въпроса за дължимите от страните разноски за касационното производство, включително и тези за възнаграждението на особения представител по чл.47 ал.6 от ГПК.
Поради това обжалваното определение на Благоевградски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №5321 от 18.12.2014г. по в.гр.д. № 989/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.