5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
[населено място], 12.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №985 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение №2536/20.11.2013г. по ч. гр. д. №4243/13г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, поправено с определение №2783 от 21.12.2013г. по същото дело. С него е потвърдено определение от 26.07.2013г. по т. д. №3600/12г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 състав, с което е върната подадената от Д. С. Д. искова молба и е прекратено производството по т.д.№3600/2012г. на СГС, VІ-17 състав, в частта относно предявения против „Инвесткредит банк” АГ, преобразувано в „Остерайхише фолксбанкен акциенгезелшафт”, иск с правно основание чл.29 от ЗТР.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1.Кой е надлежен ответник по иск по чл.29 ал.1 от ЗТР, когато искът е предявен от съдружника за установяване недопустимост на вписването по партидата на търговеца на обстоятелства относно особен залог на собствените му дружествени дялове, в полза на трето лице – заложен кредитор?; 2.Включва ли се в предметния обхват на иска по чл.29 ал.1 предл.2 от ЗТР за установяване недопустимост на вписването поради липса на качеството заявител, съществуването на заложното право на заявителя – заложен кредитор? 3. Съществува ли необходимо другарство по иска по чл.29 от ЗТР, когато вписването на обстоятелства по особения залог на дружествени дялове пряко ползва и засяга няколко правни субекти? 4.Допустим ли е иск по чл.29 от ЗТР, ако в исковата молба не е формулирано изрично искане по чл.30 от ЗТР – за служебно изпращане на решението на съда за отразяване в търговския регистър? Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба „Остерайхише фолксбанкен акциенгезелшафт”, със седалище [населено място], А., не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т. д. №3600/12г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 състав, е образувано по предявени от Д. С. Д., в качеството й на съдружник в [фирма], [населено място], при условията на субективно пасивно съединяване, искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР срещу [фирма], [населено място], и „Остерайхише фолксбанкен акциенгезелшафт”, със седалище [населено място], А.. Ищцата е поискала да се признае за установена по отношение на двамата ответници недопустимостта на извършеното по заявление на втория ответник вписване по партидата на [фирма], [населено място], на пристъпване към изпълнение върху дружествените й дялове.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на ответника „Остерайхише фолксбанкен акциенгезелшафт”, със седалище [населено място], А., като е преценил, че последният не е надлежен ответник по иска с правно основание чл. 29 ЗТР.
Софийски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, възприемайки изцяло нейните изводи за недопустимост на иска поради отсъствие на пасивна легитимация на ответника, срещу който е насочен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставените в изложението на касационните основания въпроси кой е надлежен ответник по иска по чл.29 от ЗТР и налице ли е необходимо другарство по този иск, когато вписването на обстоятелства по особен залог на дружествени дялове пряко ползва и засяга няколко правни субекта, са от значение за изхода на спора, но по отношение на тях частната жалбоподателка не обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По въпроса за това кой е надлежен ответник по иска по чл.29 от ЗТР е налице богата и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд, в смисъл, че пасивно легитимиран ответник е самото търговско дружество, по чиято партида е извършено вписването,тъй като този иск засяга неговата правна сфера, / определение №1061/23.11.2012 г. по ч. т. д. № 868/2012 г. на ВКС, II т. о., определение №244/08.04.2013г. по ч. т. д. № 979/2012г. на ВКС, II т. о., определение №233/03.04.2013г. по ч. т. д. № 1080/2013г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК/. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя. То не е и в противоречие с разрешението в определение №691/16.10.2013г. по ч. т. д. №3576/2013г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, доколкото последното касае хипотезата, когато искът по чл.29 от ЗТР е предявен от самото дружество, по чиято партида е извършено вписването. Само когато са засегнати правата на търговеца, по чиято партида е извършено вписването и искът по чл.29 от ЗТР е предявен от него, ответник може да бъде друго лице. И в този случай обаче търговецът е една от страните между които се формира сила на пресъдено нещо, поради което евентуалното уважаване на иска ще доведе до целения резултат – заличаване на вписването. Докато в настоящия случай решението би формирало сила на присъдено нещо между ищцата – съдружник в [фирма], [населено място], и заложния кредитор „Остерайхише фолксбанкен акциенгезелшафт”, със седалище със седалище [населено място], А., съответно не би обвързало търговеца [фирма] и не би довело до заличаване на вписването по неговата партида, с оглед на което производството по този иск се явява недопустимо поради липса на правен интерес.
Въпросът дали в предметния обхват на иска по чл.29 ал.1 предл.2 от ЗТР за установяване недопустимост на вписването поради ненадлежна легитимация на заявителя, се включва проверка относно заложното право на заявителя – заложен кредитор, е свързан с предмета на делото, но не е единствено обуславящ за неговия изход. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че установяване съществуването на заложното право на банката кредитор не се включва в предмета на предявения иск, но това не е единственият и решаващ довод да потвърди определението за прекратяване на производството. Съдът е изложил съображения относно това,че надлежен ответник по исковете по чл.29 от ЗТР е търговецът, по чиято партида е извършено порочното вписване, поради факта,че уважаването на иска би имало за последица заличаването на вписаното обстоятелство. Д. относно това,че правото на заложния кредитор не са предмет на предявения иск, е допълнителен аргумент за недопустимостта на предявения иск. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Последният въпрос относно това дали липсата на изрично искане по чл.30 от ЗТР засяга допустимостта на иска по чл.29 от ЗТР, не е обуславящ изхода на спора, доколкото не е обсъждан от въззивния съд и по него няма произнасяне в обжалваното определение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение №2536/20.11.2013г. по ч. гр. д. №4243/13г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, поправено с определение №2783 от 21.12.2013г. по същото дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2536/20.11.2013г. по ч. гр. д. №4243/13г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, поправено с определение №2783 от 21.12.2013г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.