5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 02.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2092 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],гр.К., и Р. Ф. Ферхадов срещу решение № 131 от 05.03.2014г. по т.д. № 474/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.12.2012г. по гр.д. №335/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, в обжалваните части, с които е прогласена нищожността на договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г. между Т. Хаджиоглулари, като продавач и Р. Ф. Ферхадов като купувач, на основание чл.40 от ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания, признато е за установено по отношение на Т. Хаджиоглулари и [фирма], [населено място], несъществуване на вписано в ТР обстоятелство относно [фирма], [населено място] – прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., както и недопустимост на вписани в Търговския регистър обстоятелства относно [фирма], [населено място] -прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари, на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], избирането на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е обсъдил обстоятелства, които не са твърдяни с исковата молба, а именно приложимите процедури за прекратяване на членство в търговско дружество и прехвърляне на дружествени дялове. Наред с това предявеният иск по чл.29 от ЗТР за установяване недопустимост на вписването на решенията на ОС на [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2009г. бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за да иска заличаване на решения на ОС ищецът би следвало да е упражнил успешно правото си на иск по чл.71 или чл.74 от ТЗ за отмяна на тези решения, а такъв в случая не бил предявен. Касационните жалбоподатели поддържат,че съдът е допуснал и недопустимо изменение на обстоятелствената част и петитума на предявения с исковата молба иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД, като е приел заявеното от ищеца в хода на производството ново основание на иска – чл.40 от ЗЗД. Също твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по един от предявените искове, а именно иска за установяване на нищожност на извършените вписвания на посочените по – горе обстоятелства относно дружеството. Наред с това твърдят,че постановеното въззивно решение е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства и установените правно значими факти.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационните жалбоподатели сочат, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставят като обуславящи изхода на спора следните процесуално правни въпроси, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Допустимо ли е въззивният съд да остави в сила решение на първата инстанция, в което тя е пропуснала да се произнесе по надлежно предявен пред нея иск, посочен и обсъден в доклада на делото?; 2. Пропускането на срока по чл.250 от ГПК от страните за допълване на решението на първата инстанция ограничава ли въззивната инстанция служебно да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново произнасяне?; 3. При предявяване на иск с правно основание чл.29 от ЗТР с искане да бъдат признати за недопустими и несъществуващи вписани в ТР обстоятелства, което се основават на решение на Общото събрание на съдружниците в търговско дружество, следва ли ищецът да поиска и прогласяване на нищожността или отмяната на тези решения по реда на чл.74 от ТЗ?
Ответникът Т. Хаджиоглулари, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Поддържа,че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, като липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният на 11.08.2009г., между Т. Хаджиоглулари, като продавач и Р. Ф. Ферхадов, като купувач, договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма], [населено място], е нищожен на основание чл.40 от ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания. С оглед на това е приел за основателни и предявените от ищеца искове с правно основание чл.29 от ЗТР, като е обявил за несъществуващо вписаното в ТР обстоятелство относно [фирма], [населено място] – прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов, с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., както и е обявил за недопустимо вписването в Търговския регистър на обстоятелства относно [фирма], [населено място] -прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], избиране на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място], в изпълнение на решенията на ОС на [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2009г. Посочил е, че вписването на тези обстоятелства е било заявено от Р. Ф. Ферхадов, който вследствие на констатираната нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009г. не е придобил валидно качеството на съдружник и съответно не е бил валидно избран за управител на [фирма], съответно същият не се явява лице, легитимирано в регистърното производство да иска вписване на обстоятелства относно дружеството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Поставеният от касационните жалбоподатели въпрос дали е допустимо предявяване на иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване на недопустимост на вписване в ТР на обстоятелства, които се основават на решения на общото събрание на съдружниците в търговско дружество, без ищецът да е поискал и прогласяване на нищожността или отмяната на тези решения по реда на чл.74 от ТЗ, наред с другите изложени във въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационните жалбоподатели, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 05.03.2014г. по т.д. № 474/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Р. Ф. Ферхадов и [фирма], [населено място], да внесат държавна такса в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.