5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 15.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3011 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Николай Б. К. срещу решение №789 от 25.04.2014г. по т.д. №3890/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 28.05.2012г. по т.д. № 1941/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 състав, в частта, с което е признато за установено, че Николай Б. К. дължи солидарно с [фирма] /в ликвидация/, [населено място], на [фирма], [населено място], сумата 50 000 евро по запис на заповед от 27.07.2009г., с падеж 31.12.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.07.2010г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №35331/2010г. на Софийски районен съд, 41 състав. Със същото решение САС е обезсилил решение от 28.05.2012г. по т.д. № 1941/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 състав, в частта, с която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място], дължи на [фирма], [населено място], сумата 50 000 евро по същия запис на заповед от 27.07.2009г., като е прекратил производството по делото в тази част.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че както първоинстанционният съд, така и въззиният, не са следвали и не са приложил принципа на засилено служебно начало , закрепен в чл.7 от ГПК, като не са му оказали дължимото съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Твърди,че първоинстанционният съд, в нарушение на чл.145 от ГПК не му е дал указания за изясняване съдържанието на направените от него възражения, а след това в мотивите си неправилно е приел,че конкретизацията на възраженията в писмена защита е недопустима поради настъпила преклузия. Твърди,че неизпълнението на тези задължения от първата инстанция, поражда задължение за въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия, което в случая не е сторено от състава на Софийски апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване касаторът обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно приложението на принципа на служебното начало и задълженията на съда да даде указания за изясняване на твърденията на страните, фактите, които са от значение за делото, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои факти страните не сочат доказателства, както и за задължението на въззивния съд да поправи допуснатите нарушения в тази насока от първоинстанционния съд. Поддържа, че този въпрос е от значение за изхода на делото, като е разрешен в противоречие с решение № 341 от 06.12.2011г. по гр.д. №252/2011г. на ВКС, ГК, ІI гр.о., решение № 253 от 18.05.2011г. по гр.д. №1919/2010г. на ВКС, ГК, ІV гр.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които преклузията не настъпва по отношение на твърдения и доказателства, за които на ответника не е указано в доклада по чл.146 от ГПК, че са в негова доказателствена тежест.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди,че по формулирания от касатора въпрос е формирана константна практика, с която обжалваното решение е съобразено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено, че Николай Б. К. дължи солидарно с [фирма] /в ликвидация/, [населено място], на [фирма], [населено място], сумата 50 000 евро по запис на заповед от 27.07.2009г., с падеж 31.12.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.07.2010г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №35331/2010г. на Софийски районен съд, 41 състав, е споделил изводите на първоинстанционния съд относно вида и характера на отношенията между страните, в това число изводите за редовност на представения запис на заповед с оглед наличието на изискуемите реквизити. Приел е за установено обстоятелството, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем между праводателя на ищеца „Майстер Л.“ и [фирма], като е авалиран от касатора като управител на дружеството – издател. Обсъдил е и е счел за неоснователно възражението на Николай К. за това, че не е доказано предаването на сумата от 50 000 евро от заемодателя на заемателя [фирма] /в ликвидация/, [населено място]. Счел е за неоснователно и възражението за липса на представителна власт на адв. Д. П., джиросал процесния запис на заповед в полза на ищцовото дружество, като е приел, че тя се установява от представеното и неоспорено пълномощно в полза на адвокат П..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси, са свързани с предмета на спора, доколкото касаят правомощията на въззивния съд, но по отношение на тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно нередовности в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК или за други допуснати в хода на първоинстанционното производство процесуални нарушения, а само за неправилна интерпретация от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, както и за това,че съдът не е разгледал служебно направеното от ответника в писмената му защита възражение за липса на представителна власт на адв. Д. П., джиросал процесния запис на заповед в полза на ищцовото дружество. Въззивният съд е обсъдил подробно тези оплаквания и е приел,че съдът няма задължения да указва и насочва страните към упражняване на незаявени от тях възражения. Същевременно е извършил и самостоятелен анализ на представените по делото доказателства и е стигнал до извода,че адвокат П. е бил валидно упълномощен да представлява дружеството „Майстер Л.“. По този начин съдът е процедирал в съответствие със задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Неоснователно е и твърдението на касатора,че неизпълнението на процесуалните задължения на първоинстанционния съд, води до задължение на въззивния съд сам да извърши пропуснатите процесуални действия. По отношение правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно липса на мотиви на първоинстанционното решение, както и за нарушение на задълженията на съда по чл.145 ал.2 от ГПК, поради което за въззивния съд не е съществувало задължение да се произнесе относно наличието на тези процесуални нарушения, а още по – малко да извърши съответните процесуални действия вместо първоинстанционния съд. Още повече,че в случая, макар да е приел,че не е налице задължение на първоинстанционния съд да дава указаня във връзка с незаявено своевременно възражение на ответника, въззивният съд е обсъдил направеното възражение за липса на представителна власт на лицето, джиросало процесния запис на заповед като пълномощник на поемателя, и го е приел за неоснователно. Преценката на въззивния съд на събраните по делото доказателства, както и преценката му за правилността на процесуалните действия на първоиностанционния съд, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а има значение за правилността на постановеното въззивно решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено искане за това.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №789 от 25.04.2014г. по т.д. № 3890/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.