4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
[населено място], 20.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3142 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. И., синдик на [фирма], [населено място], /н./, срещу определение №1891/30.09.2014г. по ч.т.д.№1094/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №862 от 16.07.2014г. за прекратяване на производството по т.д. №43/2014г. на Смолянски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора и по които няма трайно установена съдебна практика: 1.Налице ли е редовно връчване по реда на чл.34 от КМЧП, когато призовката и книжата по делото са връчени на страната чрез неин представител в Република България, сключил сделката – предмет на делото, но същият е отказал получаването им с отбелязване, че не е упълномощен по делото и няма връзка със страната; 2. Какво е качеството на лицето, адресат на съобщението по чл.34 от КМЧП – съдебен адресат или представител по силата на закона; 3. Дерогира ли се част втора, глава трета от КМЧП от Регламент (EO) №1393/2007г. и изобщо налице ли е противоречива уредба; 4. При призоваване по реда на Регламент EO) №1393/2007г. кой следва да посочи реда за връчване на книжата / чрез получаващ орган, по консулски или дипломатически път, чрез пощенски услуги или пряко връчване, ако се допуска от закона/, дали това е ищецът или съдът избира някой от уредените начини по своя преценка без да е необходимо да уведоми ищеца; 5. Следва ли да се задължава ищеца да представи преписи от книжата по делото на език, разбираем от адресата, преди да е упражнено от последния възражение по реда на чл.612 от ГПК. Твърди,че първите два въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, като посочва следните влезли в сила определения на Пловдивски апелативен съд: определение №1921/03.10.2014г. по ч.т.д.№1074/2014г., определение №1923/03.10.2014г. по ч.т.д.№1092/2014г., определение №1922/03.10.2014г. по ч.т.д.№1093/2014г., определение №1924/03.10.2014г. по ч.т.д.№1095/2014г. Поддържа,че по останалите въпроси няма трайно установена съдебна практика, като счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 16.07.2014г. по т.д. №43/2014г. на Смолянски окръжен съд, с което поради неизпълнение на дадените от съда указания за представяне на исковата молба и доказателствата в превод на английски език и внасяне на разноски за призоваване в размер на 500 лева, е била върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че тъй като ответниците са граждани на Великобритания, то е приложим редът за връчване на съобщения и книжа по Регламент (EO) №1393/2007г., съгласно който ищецът следва да поеме всички разходи по превода на документите. Поради това е счел,че дадените от първоинстанционния съд указания са правилни. Посочил е,че първоинстанционният съд е използвал възможността по чл.34 от КМЧП и е предприел опит да връчи книжата чрез пълномощника на ответниците по процесната сделка, но отказът на пълномощника да получи книжата не може да се приравни на отказа по чл.51 ал.3 от ГПК и следва да се осъществи връчване по реда на Регламент (EO) №1393/2007г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Въпроситe относно последиците на отказа на пълномощника да приеме книжата в хипотезата на чл.34 от КМЧП са свързани с предмета на делото, като съдът изрично е застъпил становището, че в тази хипотеза не могат да се приложат правилата за отказ по ГПК и да се продължат съдопроизводствените действия. Тези въпроси обаче не са единствено обуславящи за решаващия извод на съда. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че разпоредбата на чл.34 от КМЧП предвижда една възможност за призоваване по преценка на съда, тоест нейното прилагане не е задължително и съответно съдът може да пристъпи към призоваване на ответниците по реда на Регламент (EO) №1393/2007г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, който е приложим в конкретния случай. Следователно доводите относно това, че в хипотезата на чл.34 от КМЧП не може да бъде осъществено връчване при отказ, не са водещите съображения на въззивния съд, за да потвърди обжалваното определение. Съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Въпросите относно приложението на разпоредбите на Регламент (EO) №1393/2007г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела и дали те дерогират нормите на КМЧП в случаите, когато ответниците имат обичайно местопребиваване в държава – членка на Европейския съюз., са свързани с предмета на спора, доколкото Пловдивски апелативен съд е приел,че първоинстанционният съд правилно е пристъпил към призоваване на ответниците по реда на Регламента, тъй като същите са граждани на Великобритания и в тази държава са посочените в исковата молба техни адреси. На този въпрос е даден отговор в Решение №471 от 09.11.2012г. по гр. д. №653/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и формиращо задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, с която определението на въззивния съд е съобразено. В него е прието, че призоваването на ответника по делото, за когото е установено,че обичайното му местопребиваване е в държава – членка на Европейския съюз следва да става при съблюдаване процесуалноправните норми на ЕС и по – специално Регламент (EO) №1393/2007г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела. В този смисъл е и определение №353/27.06.2011г. по ч. гр.д. №126/2011г на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, в което е прието,че когато обичайното местопребиваване на ответниците е в държава – членка на Европейския съюз, призоваването им следва да се извърши по реда на глава 56 от ГПК „Сътрудничество в Европейския съюз в производство по граждански дела”, съответно по приложимия Регламент (EO) №1393/2007г. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по реда на чл.290 от ГПК и чл.274 ал.3 от ГПК актове на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма.
Останалите два въпроса не са обуславящи за изхода на правния спор, доколкото въззивният съд не е изразил изрично становище по тях.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1891/30.09.2014г. по ч.т.д.№1094/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.